Лошото качество на водата унищожава една трета от потенциалния икономически растеж в най-силно замърсените райони на света. Това показва ново мащабно проучване на Световната банка, което подчертава от какво ключово значение е чистата вода за производството.

"Влошаващото се качество на водата пречи на икономическия растеж, влошава здравното състояние, намалява производството на храна и ускорява бедността в много държави", заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас в изявление, публикувано заедно с доклада.

Отравянето на кладенеца

Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) спада с 0,82 процентни пункта в регионите по долното течение на силно замърсени реки спрямо средно ниво от 2,33%, става ясно още от доклада. В държави със среден доход влиянието е дори още по-силно, като почти половината растеж се губи. В страните с високи доходи спадът е от 0,34 процентни пункта. 

Изследователите са базирали заключенията си върху три основни типа данни за качеството на водата - наблюдение на водни станции и събиране на проби, сателитни данни и компютърно генерирани данни на база на модели от машинно самообучение. Според авторите на проучването са необходими и по-достоверни данни за хвърлянето на още светлина върху проблема.

"Има остра липса на глобален мониторинг на качеството на водите", посочват авторите.

Докладът препоръчва предприемането на мерки на ниво политики, включително и по-добро събиране на данни чрез блокчейн технология, повече усилия по превенция на замърсяването, както и повече инвестиции в защита на водните източници.

Според доклада бактериите, отпадните води, химикалите и пластмасата могат да намалят кислорода във водата и да увеличат нейната токсичност. По-конкретно, увеличените нива на азот във водата могат да нарушат растежа и психическото развитие при децата и да намалят бъдещите доходи на възрастните с до 2% спрямо тези, които не са били изложени. Азотът обикновено навлиза във водните източници чрез земеделските торове.

Високата соленост също допринася за лошото качество, увеличавайки се вследствие на засушавания, бури и добива на вода. Това на свой ред понижава земеделския добив с количество, което би могло да нахрани 170 млн. души, или приблизително населението на Бангладеш, става ясно от доклада.

Проблемът с пластмасата

Изследователите също така отбелязват и опасността от микропластмасата и фармацевтичните продукти.

Над 90% от общо изчислените 8,3 млрд. тона пластмаса, създадена от 50-те години насам, не е рециклирана и е налице ограничена информация за прага на сигурност при източниците на вода. Според някои проучвания има микропластмаса в 80% от световните източници на питейна вода, чешмяната вода и бутилираната вода.

Фармацевтичните продукти също навлизат притеснително бързо във водната система. Според доклада във водите на индийска централа за отпадни води, която обслужва голям фармацевичен регион, е установено, че има концентрация на антибиотици близо 1000 пъти над нормата.

Този тип отпадни продукти най-често навлизат във световните водни запаси чрез отделителната система на хора и животни, като между 30% и 90% от повечето антибиотици могат да бъдат изхвърлени като все още активни субстанции.