Туристите не могат да се завърнат достатъчно скоро за Алесандро Дзуфи, венециански гондолиер ветеран, чийто бизнес почти е замрял, информира ДПА и БТА.

Дзуфи донякъде успява да свърже двата края благодарение на субсидията от 1200 евро (1350 долара), която правителството отпуска за работещите, засегнати от пандемията.

Той допълва, че гондолиерите са намалили цените си.

"Сега взимаме четирима души в гондолата вместо шест заради социалната дистанция. Сумата за половин час пътуване с гондола е 60 евро, а преди беше 80 евро. Работил съм 3-4 дни през последните 6-7 месеца", разказва Дзуфи в интервю по телефона за ДПА.

Той е на 59 години и е в тази професия от 22-годишен.

Дори преди коронавирусът да обхване Италия в края на февруари, Венеция се оплакваше от липса на туристи, уплашени от рекордните наводнения през ноември.

"Това е двойно проклятие. От високия прилив на 12 ноември практически не сме работили с изключение на един или два дни по време на карнавала", разказва гондолиерът.

Венецианският карнавал беше отменен на 23 февруари и бе едно от най-ярките събития в Италия, които станаха жертва на мерките срещу разпространението на вируса.

В началото на март бе наложена карантина в цялата страна, която беше вдигната на 3 юни, когато Италия сложи край на ограниченията за пътуване между отделните региони и за пристигащите от страни от ЕС.

Работата на Дзуфи обаче не се е увеличила много.

"Има леко оживление през уикендите, но през останалата част от седмицата няма смисъл да излизаш, правим го само за шоуто, за да покажем, че Венеция отново е отворена за посетители", обяснява Дзуфи.

Само 40 процента от гондолиерите работят, при това на много кратки смени. Последните клиенти на Дзуфи са били само италианци с изключение на двойка американци от военна база на САЩ в Италия.

По време на карантината снимки на зловещо празната Венеция впечатлиха света. Според Дзуфи обикновено пренаселеният град е станал по-добър за живеене, но у него това е събудило и тъга.

"Невероятно беше, изглеждаше като мечта, честно. Никога не съм виждал града такъв за почти 40-те години, откакто работя като гондолиер. Венеция живее от туризма, няма друга промишленост", добавя той.