Възстановяване или сив застой ще начертае в собствената си политика България за 4,4 млрд. лева по стълб Зелена България от Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19?

Все още има време да очертаем правилните приоритети, казват експертите. Всъщност, вече се наблюдава много голяма активност от страна на правителството и постигане на важна цел планът да бъде изпратен възможно най-бързо още до края на месеца в Брюксел. Европейската комисия ще разглежда плановете по реда на тяхното постъпване, а крайният срок за изпращане е до април 2021 г., но правителството иска да е сред първите. Актуалният въпрос, обаче, в момента е: Какво се крие в плановете ни за възстановяване в сферата на екологията и опазване на климата?

Зелена България - опорният стълб на възстановяването

Зелена България е опорният стълб, на който стъпват политиките за възстановяване след COVID-19, затова по него е заделен близо 37% ресурс от всички средства в плана за възстановяване, което е с най-голям дял от всички сфери - Интелигента България, Свързана България и Справедлива България. Според плана средствата са с фокус устойчиво управление на природните ресурси. Предвиждат се реформи по три основни приоритета - кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. По правило към всяко евро, което бъде заделено, от 3 до 8 евро трябва да бъде привлеченият външен капитал. Механизъм как ще става това в плана не виждаме и това може е основният въпрос.

3e-news.net

Да се справим с въглеродно интензивната ни икономика

Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката изразходва средно 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. В сектора на промишлеността има застой в нормата на енергийна ефективност, като причините за това включват липсата на значими промени в индустриалната структура, както и на съществено подобрение по отношение на използваните технологии и производствени процеси. В резултат на това енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока в ЕС, при почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС.

До голяма степен същото се отнася и за сектора на услугите, където обаче изоставането спрямо ЕС е по-малко (2.5 пъти).

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 9.1 тона СО2-екв. през 2007 г. до 8.3 тона СО2-екв. през 2018 г., като стойността за страната е по-ниска от средната стойност в ЕС (8.6 тона СО2-екв.). Въпреки това, България остава най-въглеродно интензивната държава - членка на ЕС, като интензитетът на емисиите на парникови газове в българската икономика е повече от 4 пъти по-висок от средното за ЕС ниво, при формирана положителна, но скромна тенденция на скъсяване на изоставането в това отношение през последните години.

Планът залага на това, че либерализацията на пазара за електрическа енергия ще бъде основна цел. Либерализацията на енергийния пазар е също така ключова предпоставка за устойчивото енергийно развитие в страната, подпомагайки децентрализираното генериране и съхранение на електроенергия. Как ще се случва това обаче не става ясно.

Повече от половината средства - за енергийна ефективност

3 млрд. лева ще бъдат насочени в направлението "Нисковъглеродна икономика" за намаляване на енергийната интензивност на икономиката и спомагането на зеления преход посредством предприемането на мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. От тях 1,7 млрд. лева отиват за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд. В мерки за енергийно обновяване на държавни и обществени сгради се предвижда ресурс от 417 млн. лева. В мерки за енергийно обновяване на промишлени сгради се заделят 282 млн. лева, 452 млн. лева се предвиждат за мерки за енергийна ефективност на системи за външно осветление.

Спестяването на енергия е един от най-бързите и разходно-ефективни начини за постигане на стратегическите цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на устойчиво икономическо и социално развитие.