През 2018 г. реалният годишен ръст на БВП в България ще е 3,5 на сто, а през 2019 година ще се увеличи до 3.9 на сто, пише в анализ на УниКредит Булбанк, получен в БТА. Според анализаторите, ако тази прогноза се окаже реалност, 2019 г. ще се окаже шестата поредна година на растеж, което ще маркира втория най-продължителен период на експанзия в най-новата стопанска история на страната.

Въздействието на някои временни фактори, които способстваха за забавянето на растежа през 2018 г., вероятно ще намалее през 2019 г., прогнозират експертите. Това включва не само големия спад на износа на стоки за Турция, но и по-високите цени на енергийните суровини и най-вече по-слабата от очакваната реколта на някои селскостопански култури в резултат на засушаването през лятото на 2018 г. Икономистите очакват растежът през 2019 г. да бъде подкрепен от умерена фискална експанзия в комбинация с известно нарастване както на частните, така и на публичните инвестиции.

В анализа се посочва, че през 2020 година ръстът на БВП на България ще се забави до 3 на сто, поради очакваното значително забавяне на икономиката на Еврозоната в комбинация с плитка и краткотрайна рецесия в САЩ.

Факторите, които ще пречат на растежа през 2020 г. включват и постепенно увеличаване на рисковите премии в Еврозоната, което макар и с известно забавяне ще се пренася и към българската икономика, сочи анализът. Въпреки влошаването на външните условия силното вътрешно търсене ще попречи растежът на БВП да спадне под потенциала през 2020 г., което ще позволи на България да изпревари повечето икономики от Централна и Източна Европа.

Сред планираните за 2019 г. мерки с най-силен стимулиращ ефект по отношение на вътрешното търсене се очаква да бъдат увеличаването на разходите за инфраструктурно строителство и увеличаването на заплатите в публичния сектор. Дълго отлаганият старт на електронната система за събиране на пътни такси, планиран за втората половина на 2019 г., ще осигури по-справедливо разпределение на разходите за пътно строителство и поддръжка, като в същото време ще спомогне и за увеличаване на фискалните приходи. Икономистите съветват да се ускори изпълнението на инфраструктурните проекти, включително и тези, финансирани със средства от ЕС.

През 2018 г. растежът на БВП постепенно започна да се измества от потреблението към инвестициите. Тази положителна тенденция ще продължи и през 2019 г., когато очакваме растежът на инвестициите (8,2 на сто) да надвиши ръста на частното потребление (5,4 на сто) за втора поредна година. Рекордно високото ниво на използвания производствен капацитет в промишлеността ще продължи да стимулира увеличението на капиталовите разходи, докато прогнозираното забавяне в ръста на износа може временно да отслаби растежа на инвестициите в машини и оборудване през 2020 г., пише в анализа.

Строителството се възстановява след много ниските нива от периода между 2009 г. и 2016 г. Острият спад на износа за Турция ограничи растежа през 2018 г., но се очаква да започне да отшумява през тази и следващата година, когато турската икономика се завърне отново на пътя на растежа, отбелязват анализаторите. Очаква се създаването на работни места да загуби инерция, тъй като икономиката изглежда все по-близо до достигане на пълна заетост. При прогнозирано средно ниво на безработица от под 5 на сто икономистите очакват новите работни места да са около 10 хиляди през 2019 г. По-високите заплати в публичния сектор вероятно ще окажат влияние и върху заплащането в останалата част от икономиката, като по този начин ръстът на частното потребление през 2019 г. ще продължи с темпове близки до тези за цялата 2018 г., сочи анализът.

През 2018 г. кредитите за нефинансови корпорации и домакинства отбелязват най-силното нарастване от 2008 г. насам. По този начин ръстът на кредитите през 2018 г. се очаква да е надхвърлил номиналния растеж на БВП за първи път от десетилетие.

Инфлацията на потребителските цени най-вероятно е достигнала своя връх от 3,7 на сто през октомври 2018 г. и постепенно ще намалява до 2,7 на сто в края на 2018 г.

Най-значимият риск за благоприятен макроикономически сценарий за България е свързан с темповете на растеж на световната икономика и глобалната търговия. Ако се реализират рисковете за по-висок от прогнозирания ръст на световната икономика, българският износ ще се окаже по-силен, като по този начин ще добави още няколко десети от процента към ръста на БВП през 2019 г. и особено през 2020 г., пише в анализа. Ако има по-нисък ръст на световната икономика, и особено в икономиката на САЩ, растежът на българското стопанство ще бъде с по-малко увеличение, отбелязват експертите. /