От Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), през борбата с укриването на данъци и кодификацията на тракторите: Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посреща днес 60-ата си годишнина с дейност в широк кръг области. През последното десетилетие тя си спечели влияние на международната икономическа сцена, но ролята й продължава да е неясна, няколко месеца преди избирането на нов генерален секретар, информира Франс прес, на която се позова БТА.

Спящата грозница

Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС) е основана през 1948 година, за да управлява плана Маршал за възстановяването на Европа, финансиран от САЩ. В края на 50-те години западните ръководители, обезпокоени от разрастването на комунизма, създават нов орган, чиято цел е да популяризира устойчивия икономически растеж, заетостта и просперитета. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се ражда на 30 септември 1961 година.

Съветът, оглавяван от генералния секретар, е съставен от посланиците на 37-те страни членки. Той извършва стратегическото ръководство на над 300 комитета, обхващащи почти всички държавни политики. Решенията се взимат с консенсус.

По-рано всичко беше неясно, технократско, комитетите имаха неразбираеми функции, а смекчените стандарти не водеха до никъде. Това не беше спящата красавица, а спящата грозница, разказва служител на ръководна длъжност. По думите му всичко се е променило, след като мексиканецът Анхел Гурия е поел поста генерален секретар през 2006 година. Мандатът на Гурия обаче изтича през юни и за поста му ще се надпреварват десет кандидати, сред които приближен на президента на САЩ Доналд Тръмп и двама бивши еврокомисари.

Трактори

ОИСР има преди всичко огромна база статистически данни, чрез които да оценява държавните политики и да улеснява обмена между страните.

Тя изготвя около 500 доклада годишно, които варират от политиката на имиграция и заетост до равенството, минавайки през класическите икономически прогнози. Организацията обаче налага и международни норми (над 450 за 60 години): "бестселърът" й е ръководство за кодификация на трактори.

Това същевременно е и форум, обединяващ официални лица, експерти и учени. Преди пандемията централата на ОИСР приемаше близо 200 000 посетители годишно.

Клуб на богатите?

Това е прозвището, дадено на организацията. Всъщност 37-те членки (сред които Южна Корея, Япония и Израел) осигуряват 60 процента от световния брутен вътрешен продукт. Преди 20 години са били 80 процента, отбелязва цитираният по-горе източник. Институцията се отваря към нововъзникващите пазари: Колумбия се присъедини през 2020 година, очакват се включване на Коста Рика, а може би и на Бразилия.

В Европа ОИСР е възприемана като либерална организация, която е против минималната заплата и иска да увеличи пенсионната възраст, но в САЩ и Австралия я смятат за комунистическа организация, посочва с ирония служител.

Край на банковата тайна

Това е най-забележителният успех на ОИСР, която, упълномощена от Г-20, сложи край на банковата тайна чрез въвеждане на автоматичен обмен на информация между страните за борба с укриването на данъци.

От 2009 година от програмата са били обхванати 84 милиона банкови сметки, което е позволило да се съберат 102 милиарда евро от данъци.

За сметка на това ОИСР все още не успява да реши друг спорен въпрос, по който среща съпротивата на САЩ: да се намери начин за облагане с данъци на международно равнище на дигиталните компании, най-вече американските. Интернет гигантите са обвинявани, че плащат данъци, които не отразяват огромните им печалби.

Програмата за международно оценяване на учениците

Друг забележителен проект на ОИСР е Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) - огромен тест, провеждан на всеки три години и целящ да сравни представянето на образователните системи.

Резултатите от тестовете често водят до напрегнат обществен дебат, най-вече в страните, получили по-ниска оценка, докато други се гордеят със статута на модел за подражание.

Например в Германия резултатите от теста, които показаха по-ниско от средното за ОИСР равнище при разбирането на писмен текст и математика през 2000 година, шокираха обществеността и доведоха до мащабни инвестиции в образованието.

Ще приемат ли България в ОИСР

Членството в ОИСР е сред основните външнополитическите приоритети на България, а получаването на покана за начало на преговори е сред непосредствените цели на правителството.

"България е готова да започне преговори за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и се надяваме да получим покана възможно най-скоро", заяви на 29 октомври 2020 г. вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на годишната министерска среща на ОИСР, която се състоя във видеоконферентен формат.

За първи път за участие в най-важния годишен форум на организацията бяха поканени и страните кандидатки, сред които и България, отбеляза МВнР в свое съобщение на посочената дата.

"Присъединяваме се към все повече правни инструменти на организацията в ключови области, а от 1 януари 2021 г. България ще стане пълноправен член на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР", подчерта Екатерина Захариева.