Енергийно ефективна икономика, в която се прилага стратегията за Нулеви отпадъци и принципът "замърсителят плаща" - тази цел си поставя "Демократична България" в програма за устойчиво управление на природните ресурси.

В България около 30% от общата добавена стойност се формира от икономически дейности, развивани на основата на природни ресурси. Изразходват се 6.5 пъти повече суровини за производство и се отделят 3.5 пъти повече емисии на парникови газове на единица БВП от средното за ЕС. Същевременно индустрията генерира 420 кг отпадъци за производството на 1000 евро, сравнено с едва 66 кг средно за ЕС.

Намаляването на натиска върху околната среда ще се търси с прилагане на стратегията за Нулеви отпадъци и с модел на производство и потребление, който стимулира разделното им събиране и рециклиране.

В България 62% от отпадъците сега се депонират, а едва 34.6% се рециклират, което е под средното за ЕС. Страната е далеч от приетата от Европейския парламент амбициозна цел до 2035 г. рециклираните отпадъци да достигнат 65%, а депонираните - 10%. За наваксване на изоставането "Демократична България" предвижда изграждане на модерна система за събиране и управление на отпадъците, съобразена с принципите на кръговата икономика, както и борба с нерегламентираното изхвърляне или незаконно депониране.

Целта е отпадъците да се събират разделно още при източника, постепенно да се премине към индивидуални съдове за смет или подобни методи и да се въведе принципът "замърсителят плаща". Това означава такса "битови отпадъци" за всяко домакинство или фирма да се определя на базата на количеството реално генериран боклук. Планира се изграждане на система за регистриране на количествата разделно събрани отпадъци, така че такса смет да бъде по-ниска за тези, които събират разделно.

Формацията предвижда и стимули за компаниите, които разработват или прилагат технологии за чисти ресурси и съхраняване на енергия и използващите рециклирани продукти като суровини. Малките и средните предприятия следва да бъдат стимулирани за включване в кръговата икономика, като увеличат използването на възобновяеми енергийни източници или на рециклирани суровини.

Резултатите от корупционните зависимости и дългогодишната липса на реформи във важни сектори са видими особено силно в околната среда - с източването на язовири, изсичането на горите, презастрояването и незаконното строителство в защитени територии, замърсяването на водите, въздуха и почвите. Това, наред с ограничените ресурси и със сигналите, че правителството не може ефективно да се възползва от европейската зелена трансформация, спират развитието на устойчива икономика. За да се отприщи потенциалът ѝ и да се постигне нисковъглеродната трансформация обаче са необходими сериозни и дългосрочни усилия от страна и на политиците, и на цялото общество, изтъкват от обединението.

За постигане на целите си формацията ще търси максимално възползване от Европейския зелен пакт, Механизма за справедлив преход и Механизма за възстановяване на Европа. Европейският зелен пакт, с амбициозната му цел за въглеродна неутралност до 2050 г., за спиране на замърсяването и загубата на биоразнообразието, е безпрецедентна възможност. Той отваря пространство за привличане на публични и частни инвестиции, за трансфер на технологии и експертиза, както и за законодателни промени за трансформация в посока високоефективна нулевовъглеродна икономика, посочват от обединението.