Агенцията по вписванията не защитава добре личните данни. Това е основният извод от одит на Сметната палата за "Ефективността на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри" за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 година.

Защитата на личните данни

Агенцията е администратор на лични данни, а не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните, констатирали от Сметната палата.

"Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете - за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни", пише в документа.

Проблемът с опазването на личните данни бил съпроводен от липса на сграден фонд за съхранение на документи и огромен архивен фонд.

"За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания", отбелязват одиторите. 

Създаването на имотен регистър

Проверката установила, че все още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. 96,29 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, а към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113.

"Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър", смятат от Сметната палата.

Платформата за автоматизиран обмен на данни

В нарушение на законовите изисквания, не е осигурена връзка на Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS, отбелязват още одиторите.

Става въпрос за системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС.

Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите-членки на ЕС с BRIS - 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за необходимото за целта надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено.

В крайна сметка към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС.

Годишните финансови отчети

Констатирано било и значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г. "въпреки предприетите действия за ограничаване на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията."

Държавните такси 

Принципът за разходоориентираност и обоснованост по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянето на размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира, отбелязват още от Сметната палата.

"Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г.", показала проверката. Експертите допълват, че въпреки това дейността на Агенцията остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо 3 пъти по-ниски от поисканите от ведомството.

От друга страна необходимите средства за създаването на имотния регистър в размер на 36 млн. лв. не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.

Проблеми с човешките ресурси

За периода от 2017 г. до 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, 5 пъти. Анализът на извършените промени в числеността на персонала показва, че те не са обвързани с добавянето на нови отговорности и задължения.

След приключването на одита от Сметната палата дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и 6 препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.