Синдикати и представители на правителството поставиха в края на българското европредседателство темата за сближаване на заплатите в Европа.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че в края на председателството е важен ключовият въпрос, който терзае цяла Европа - разделението в заплащането, между Изтока и Запада, а в някаква степен и между Севера и Юга. Димитров каза това на пресконференция преди началото на инициативата "Алианс за сближаване за заплатите в Европа", организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите с подкрепата на българските синдикати. Той посочи, че в България средната работна заплата е 542 евро, а в Дания - 5191 евро или близо 10 пъти по-висока в номинално изражение.

По думите на президента на КНСБ ако се изчистят данъчните различия и се отчитат ценовите, разликата от 10 пъти спада на около три, но продължава да е висока. Той припомни становището на синдиката, че у нас получаваме по-малко от това, което произвеждаме, но и отчете, че през последните години компенсацията на труда расте. Според него в България в момента имаме икономическата възможност заплащането да стигне до 60 процента от средноевропейското през паритетна покупателна способност до четири години. Това според него е психологическата граница, в която гражданин на Европа се чувства част от общността.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов беше по-малко оптимистичен и посочи, че според изследвания, със сегашното темпо на развитие Източните страни ще настигнат Западните след около 200 години.

Синдикалистите от европейската конфедерация на профсъюзите и от българските синдикати бяха категорични, че в рамките на огромната европейска общност всички хора заслужават да живеят по достоен начин и дисбалансите в заплащането могат да доведат до огромни щети в Евросъюза, затова са необходими мерки за преодоляването им.

Според заместник социалния министър Зорница Русинова в България минималната и средната заплата са най-ниските в Европа, но трябва да се отчете значителният им ръст през последните години - над 43 на сто на минималната и средно 12 на сто на средната работна заплата. По думите й темата за по-високите доходи е важна, за да не напускат страната младите и умните хора. Според Русинова българското европредседателство е било успешно, а в социалната сфера е поставена програма максимум, която е изпълнена. Тя отчете успеха по Директивата за командированите работници, по тази за съвместяването на професионалния и личния живот, за прозрачните условия на труд.

На форума беше отчетено, че заплатите в България в ИТ сектора по нищо не изостават от средноевропейските, а дори сме и страната с равно заплащане между мъже и жени в този сектор.

Разликите са големи в сферите на услугите и търговията. Пламен Димитров цитира данни, според които в Германия индустрията генерира 74 хиляди евро на работник годишно, а разходите за персонал за един човек са 55 хиляди евро, докато в България при 11 400 евро производителност на работник разходите за един човек са 5 700 евро на година. Това е секторът със сериозни разминавания в заплащането, допълни той.