През изминалата година България е предприела антикризисни политики на стойност 6,7 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната за 2019 г. Мнозинството от останалите държави са изразходвали доста по-големи ресурси. Същевременно средноевропейският разход е 14,3 на сто от БВП, което е два пъти повече от стойностите в България, сочи анализ на икономиста Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Припомняме, че в началото на месеца икономическият министър Лъчезар Борисов обаяви, че разплатени на бизнеса по различните антикризисни мерки по линия на Министерството на икономиката и на Министерството на труда и социалната политика възлизат на 1,6 млрд. лева. Като по думите му предстои разплащането на още 400 милиона лева, които вече са договорени.

Единствената страна, която е изразходвала по-малко средства от нас, е Румъния (4 процента от БВП), като Португалия, Словакия и Естония са с близки около нашите стойности. Всички останали страни са с много по-високи стойности на антикризисните мерки от нашите, се отбелязва в анализа.

Според Костов данните показват, че икономическата политика на правителството у нас, макар правилна и изразена в много конкретни мерки, е доста по-консервативна на фона на икономическата политика на останалите страни-членки на ЕС. Това е странно, защото страната ни няма проблем с държавния дълг или хроничен дефицит, какъвто имат мнозинството от тези държави, които са изразходвали няколко пъти повече средства като дял от БВП за преодоляване на последиците от кризата, допълва икономистът.

Общата оценка на КНСБ е, че най-успешна е била мярката за запазване на заетостта и компенсиране на дохода 60/40.

"Не толкова работещи обаче се оказаха икономическите мерки (заеми и грантове в подкрепа на бизнеса), които поради различни причини (тежки процедури, административни спънки, нерационални ограничения, непосилни условия за кандидатстване) в крайна сметка, или стартираха с голямо закъснение, или имаха ограничен обхват и нисък икономически ефект", смятат синдикалистите.