В България в следващите десет години със сигурност ще се търсят учители, медицински сестри, здравни работници, високотехнологични специалисти в сферата на технологиите, на мехатрониката. Това каза пред журналисти днес министърът на труда и социалната политика Деница Сачева преди поредната лекция от цикъла MASTЕRCLASS WORK 4.0 пред учащите във Военна академия "Г. С. Раковски", организирана от КНСБ.

По думите на Сачева в страната ще са търсени както инженерните специалности, така и тези, свързани с хора - социални и здрави работници. Работа ще има и за журналисти, писатели, творци, защото наред с технологиите, всички творчески професии, които произвеждат съдържание ще бъдат важни за обществото.

Според министър Сачева квотите за професионалните училища трябва да се увеличават, защото все повече и повече ще имаме нужда от специализирани познания по определени професии. Трябва да се разширяват и специалностите в средното образование, а социалните дейности и здравеопазването могат да бъдат заложени като начало на обучението и на ниво средно образование, смята министърът на труда и социалната политика.

Попитана защо децата нямат интерес към тези паралелки и какво трябва да се направи, така че учениците и родителите да имат желание за професионалните гимназии, Сачева каза, че са необходими комплексни мерки. "Дълго време имаше едно разбиране, че езиковите гимназии са елитните гимназии, в които учат най-добрите ученици, но в момента чужди езици човек може да учи още от нивото на детската градина", каза Сачева. По думите на министъра езиковата подготовка днес не е нещо специфично, а в съвременното общество един млад човек да говори повече от два езика е нещо напълно естествено и нормално. Според Деница Сачева сега е по-важно хората да имат конкретни специфични умения, с които да се реализират на пазара на труда, като от една страна това са високотехнологичните и специализирани професии, а от друга - професиите, свързани с хора.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че е необходимо да се обсъди какви важни процеси вървят, как те влияят на основните системи - в икономиката, в обществото, в системите, свързани със сигурността и как пазарът на труда и образованието трябва да се подготвят и променят, за да могат да осигурят добро бъдеще на всички, които искат да останат в България.

По отношение на прогнозите как влияе дигитализацията на пазара на труда, Димитров каза, че всичко се променя динамично, включително и прогнозите, като някои апокалиптични анализи от 2013 година, които са прогнозирали, че близо 60 процента от хората, ще загубят работните си места в рамките на 10-15 години, са ревизирани и са намалели доста като апокалиптичност. "Има едно вярно и постоянно във времето твърдение, че дигитализацията поляризира пазара на труда и изяжда в голяма степен средната квалификация", заяви Димитров. Той смята, че нуждите са от по-висококвалифицирани и специализирани знания, а не от хората със средни знания, умения и компетентности.

За добре платена работа са необходими много специализирани знания и висококвалифицирани работници, каза Димитров и допълни, че от друга страна- заради технологиите се дава възможност за нискоквалифициран труд. В индустриалната зона в Пловдив има английско предприятие, което работи от 15 години в България, като там са заети 80 процента роми. Предприятието е оборудвано с роботи, които са високо поколение.

В България има известно забавяне на процесите и на прогнозите, МТСП има очаквания, че в страната в следващите години ще продължават да се търсят средни кадри, което сигурно ще е вярно, заради това, че сме малко встрани от процесите, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров.