С проливните дъждове изплува и огромният ни проблем с боклука в цялата страна. Най-показателен е случаят край град Своге, където по река Искър доплува боклука на София, категоричен е и министърът на околната среда и водите Емил Димитров. По течението на реката при Своге има каскада от руслови централи и между всяка от тях дърветата са изчистени, но това не се отнася до отпадъците, които след Своге, ще стигнат до Мездра и още на североизток до Плевенско.

Местната власт твърди, че няма вина. Заместник-кметът на Своге Илия Богданов каза по БНТ, че нямат право да провеждат каквито и да е укрепителни дейности и мероприятия по дигите на реката, независимо че минава през града.

Никой няма да си признае за боклуците, които тези дни изплуваха на повърхността, а проблемът е много по-дълбок и не е от сега. Повече ми хареса изказването на министъра на околната среда и водите днес в пленарна зала, който каза, че се обсъждат две вероятности или кметовете са виновни, или извънземните, понеже нито един от кметовете на Софийска област не си признава, значи са извънземните.

Но извънземните не са виновни за годините бездействие

На първо място имаме проблем с прочистването на речните басейни, секат се много дървета по речните корита, които са естествен бент при евентуални наводнения, затова и речните корита са в много лошо състояние. Те трябва да се почистват не когато реката е с ниски води, а при високи води, когато има отпадъци и дървета, за да не се затлачват докато някой мост не изпълни ролята на праг и не предизвика приливна вълна и създаде опасност за живота на хората.

Министерството на околната среда и водите също твърди, че ведомството не отговаря за почистването на реките. Ной кой ще отговори на въпроса: Защо отпадъците не са в регионалното сметище, където им е мястото, а отиват в старите сметища или в още по-лошия случай в реката?

Регионалното депо на Своге е над жп линията, и ако то падне върху нея, БДЖ ли ще носи отговорност, попита екоминистърът.

Припомняме си случая през 2014 г. в квартал Аспарухово, Варна, където вследствие на невиждан потоп от вода и боклуци загинаха 13 души, но през 2018 година разследването приключи с липса на виновни.

Защо кметовете не изхвърлят отпадъците в собствените си депа

В много случаи дори кметовете вместо на регионалното депо извозват отпадъците в старите сметища. Причината е, че в регионалните депа се плаща за всеки тон депониран отпадък, докато на старите сметища не го правят. В един момент излиза, че за хората е по-добре да изхвърлят на нерегламентирани сметища накрая на селото или града, защото е по-евтино, не се плащат такси.

Държавата плати няколко пъти за едно и също нещо. Всяко населено място преди влизането ни в ЕС имаше сметище, с приемането ни ние трябваше да затворим съществуващите, които не отговарят на изискванията и да направим нови. Но няма да ви учудя като кажа, че не бяхме готови.

В новите регионални депа трябва да се преработват минимални количества отпадъци, тъй като се очаква, че повечето ще бъдат разделно събрани и годни за рециклиране, а за депонирането количество да се плащат отчисления, които ще идват от увеличаване на такса смет. С тази такса от отчисленията идеята е да се финансират следващи клетки на депата, когато се запълнят. Реалността е друга, отпадъкът в регионалните депа не е намалял особено и в тях се изхвърлят всякакви рециклируеми отпадъци - дрехи, пластмаси, мебели, телевизори, торби и всичко това влиза в общия боклук. Да, логично, когато нямаме ефективно разделен боклук, на депата да имаме много повече, затова и трябва да се плащат високи такси. На кметовете излиза скъпо да депонират на собствените си регионални депа. Кметовете вероятно затова трябва да събират по-висока такса смет. Но да, масово такса битови отпадъци не се е вдигала с години, а ако това се случи, дали на следващите избори ще бъде избран същия кмет.

3e-news.net