Хората в Русия дават крайно негативни оценки за събитията в страната и за случващото се лично с тях. Самоусещането им през 2020 г. бележи катастрофален спад. Нищо чудно, естествено, с оглед на свръхтежката социално-икономическа криза, предизвикана от пандемията.

Такива са изводите на социолозите от центъра ВЦИОМ, анализирали нагласите на гражданите в края на 2020 - началото на 2021 г. Ето само няколко от най-красноречивите числа:

* 48 на сто от жителите на Русия определят положението в страната по-скоро като лошо, отколкото като добро (най-висок показател от май 2020 г.).

* 36 на сто дават негативна оценка за икономическата ситуация в страната.

* 26 на сто от анкетираните са недоволни от ситуацията в живота им за момента (също колкото бяха през май миналата година).

Експерти обясниха пред "Свободная пресса" как се отразява на икономиката това потискащо отношение на хората към собствения им живот.

- Данните от анкетата на ВЦИОМ за социалното самочувствие изглежда показват, че повечето жители на Русия са развили имунитет към всякакви сътресения, способност да не се фокусират върху поредните проблеми и да намират стимул за живот в благополучието на своите роднини и близки; като цяло това е присъщо на манталитета на руското население - казва Михаил Дорофеев, председател на управата на кооперация "Обновление".

"СП": - Тоест хората като цяло вече не чакат нищо добро?

- Вижте, нещата не са толкова еднозначни. Пандемията, стагнацията или спадът на реално разполагаемите доходи, неяснотата кога ще може да си върнем обичайния живот, не са подкопали социалния оптимизъм.

По данни от друго проучване на ВЦИОМ от ноември четирима на всеки петима души в Русия се чувстват щастливи и едва всеки десети вижда причината в доброто си материално положение. Делът на песимистите според тази анкета е 20 на сто. Почти същия показател виждаме и в анкетата за социалното самочувствие.

През последните три години делът на песимистично настроените е нараснал, но незначително - от 16 на 25 процента, а миналото лято бе спаднал на 21 процента, навярно заради надеждите, че няма да има втора пандемична вълна, успешното разработване на ваксини и изгледите за възстановяване на икономиката.

Същевременно всички перипетии около епидемиологичната обстановка, влиянието й върху бизнес активността и ситуацията на пазара не се отразиха на това как оптимистите приемат нещата. Към края на годината положителни оценки за живота си даваха 47 на сто срещу 45 преди година. А броят на "реалистите", които виждат и минуси, и плюсове, нарасна от 23 на 26 процента.

"СП": - Как според вас се отразява потребителският песимизъм върху икономиката на Русия? Дали хората са станали по-склонни да се запасяват или може би по-пестеливи?

- Не проличава силна връзка между индекса на социалното самочувствие и потребителското поведение. Което само потвърждава хипотезата, че за повечето хора щастието не е в парите, макар че те безспорно не са и пречка.

Според оценки на федералната статистическа служба Росстат през второто тримесечие индексът на потребителско доверие се е сринал стремително до стойностите от първото тримесечие на 2016 г., когато страната едва-що бе започнала да се съвзема от икономическата рецесия, достигнала в крайна сметка 2,3 процента.

До нивата от онези години се понижиха и компонентите на този индекс - очакванията за промени в икономическата ситуация, също и станалите промени в икономиката, докато оценките за динамиката в личното материално положение отбелязаха не толкова драматичен спад. Заедно с рестрикциите по повод пандемията това намали дела на услугите в личните бюджети на гражданите като по-маловажна житейска категория.

Общественият деец Грант (Хрант) Агасян, основал Световния съюз на арменците, смята, че пандемията е дала възможност на хората в Русия да погледнат по нов начин на собствените си ценностни системи.

- Жителите на Русия започнаха повече да ценят семейството и здравето си. Ето защо са оценили своето благополучие според това дали са здрави близките им и децата. При положение че една трета от хората са усетили тази година спад в доходите си, а за 30 на сто основното събитие през годината е, че са останали без работа.

"СП": - Как се съотнася това със структурното преустройство на руската икономика? Защото е очевидно, че потребителското поведение зависи именно от ценностите.

- Колкото до потреблението (включително в сферата на услугите), тези данни показват, че хората, които ценят здравето си повече от материалните блага, ще отделят повече време на този въпрос. Това потвърждават и числата, сочещи разходите на хората в Русия през 2020 г. - за поддържане на здравето са похарчени с 30 на сто повече средства, отколкото миналата година (стоки за спорт и отдих, спортно облекло).

Същевременно са се свили с 40-50 процента разходите за услуги и обществено хранене (средствата, похарчени в салони за красота, фризьорски студия, ателиета и т. н., а също така за посещения на ресторанти, кафета и др.). Отрасъл като фитнеса е изгубил тази година над 50 на сто от приходите.

"СП": - Дали 2021 г. ще бъде също толкова субективно тежка за средностатистическия жител на Русия? Или хората вече са свикнали с лишенията?

- Както и да го въртим, въпросът за доходите ще е основен за нивото на потреблението в страната. С постепенното възстановяване на ситуацията с безработицата, с нарастването на доходите на домакинствата ще може вече да се говори, че хората започват да харчат по-активно. Докато това не стане, ще е рано да говорим за подобрение на потребителските нагласи.

Превод БТА