Съветът на Европейския съюз одобри споразумението между ЕС и Обединеното кралство за риболова за 2021 година, както и за дълбоководния улов, съобщи БНР

Според различни оценки, стойността на сделката за Великобритания ще възлезе на 388 млн. евро през следващите две години

Документът е одобрен след 5 месечни консултации. Той гарантира и стабилност за рибарите на Общността и Обединеното кралство, като същевременно осигурява устойчиво управление на морските ресурси.

Очаква се да бъде създадена специализирана комисия по риболова, която да финализира част от все още съществуващите проблеми като размяната на квоти и някои технически мерки.

Рибарството остава един от най-трудните въпроси между ЕС и Великобритания.

Как всъщност рибата препъна преговорите

В резултат на напускането на ЕС, а оттам и на Общностната политика за рибарство (ОПР) (Common Fisheries Policy (CFP), една от придобивките, които Великобритания си спечели е по-голям контрол над британските води и потенциално повече възможности за риболов от британските рибари, писа неотдавна британското издание ukandeu.ac.uk.

От 1 януари 2021 г. Великобритания е това, което понякога се нарича "независима крайбрежна държава". Това означава, че ще може да решава условията за достъп на всеки чуждестранен риболовен кораб (лодка) до .

Съгласно ОПР, квотите се разпределят на държавите-членки, като се използва метод, наречен "относителна стабилност", който отчита историческите нива на улов на държавите-членки за всеки вид. За разлика от това, "зоналната обвързаност" разпределя квоти според средата на обитаване на рибите.

Великобритания твърди, че системата на ЕС води до квоти, които не отразяват количеството риба във водите на Обединеното кралство. Съществуват различни мерки, които могат да се използват при зонално обвързване въз основа на това къде се лови риба, къде се намира тяхната обитаема площ или къде запасите имат тенденция да се намерят (да живеят). Това може да се нагажда и ако рибите мигрират от една част на морето в друга през годината.

Друг от аргументите на Обединеното кралство е, че зоналното обвързване е системата, използвана при определяне на квотите между ЕС и Норвегия (и според съобщенията тя е и основата за наскоро подписаното споразумение за риболов между Обединеното кралство и Норвегия) и следователно служи като прецедент.

ЕС на свой ред се притеснява, че загубата на права в британски води ще има тежки икономически последици за много от крайбрежните държави членки - Франция, Германия, Дания, Испания, Белгия, Ирландия и Нидерландия. Един от аргументите на ЕС е, че тъй като Великобритания, а не ЕС, иска да промени правилата, рибарите от ЕС не трябва да са потърпевшите.

Великобритания официално напусна ЕС през януари 2020-а, но двете страни опитват да се договорят за режима на търговските си отношения на стойност близо 1 трилион долара годишно. Преходният период, до края на който трябва да бъде постигната сделка, изтече на 31 декември.