Проучване на WWF: Как България пренебрегва голямото си предимство
Страната ни има неусвоен потенциал за развитие на био-базирана икономика. Но по оползотворяване на отпадъците сме на дъното. Големият риск е сериозният натиск върху горите
България има отличен потенциал за насърчаване на биоикономиката, но е необходима смела и амбициозна визия за нейното развитие. Това показват резултатите от проучването, озаглавено "Количествена оценка на биомасата в България и възможностите за нейното устойчиво ползване", изготвено от природозащитната организация WWF.
Проучването показва, че изкуствената и застроена площ в България съставлява едва 4% от земната повърхност, докато доминиращите класове земна покривка са горите (40%), обработваемите площи (29%) и тревните площи (18%).
Следователно страната ни разполага с относително големи ресурси от земеделски и горски площи, които, изчислено на база глава на населението, са два пъти по-мащабни от средното за Европа равнище.
Освен това те са равнопоставени в национален мащаб: горите са разположени в южната, а земеделските площи - в северната част на страната.
Анализът на резултатите обаче показва и че:
- едва 4% от малките и средни предприятия у нас (МСП) използват предимно възобновяема енергия (предпоследно място в ЕС);
- само 15% от МСП в България предлагат екологични продукти или услуги (трето място отзад-напред в ЕС);
- малко над 1/3 от МСП предприемат енергоспестяващи действия (трето място отзад-напред в ЕС).
В навечерието на влизането в сила от 1 януари 2021 г. на новия закон за отпадъците в частта за бизнеса все още няма официални данни или планове за минимизиране на отпадъците за МСП.
Къде сме в оползотворяването на отпадъци
"По отношение на развитието на био-базираната икономика, България има да измине още много дълъг път. Темата започна да навлиза в публичното пространство едва отскоро. В Европа са наясно, че у нас имаме по-ниски количества на биологични отпадъци - средно около 400 кг годишно на глава от населението. Но също така България е на пето място по количество битови отпадъци на глава от населението.
Що се отнася до оползотворяването на тези отпадъци, които всъщност представляват суровини за нови икономически дейности и създаване на трудова заетост, България се намира на дъното на Европейския съюз", коментира Георги Стефанов, ръководител практика "Климат и Енергия" към WWF.
Какво пречи за по-добри резултати
Експертът отбеляза, че основните бариери пред въвеждането на био-базирана икономика у нас са икономически: ограничено финансиране, от което предприятията имат нужда, за да модернизират оборудването си, както и ниско ниво на частни вътрешни и външни капиталови инвестиции.
Водещият фактор за лошото ни представяне обаче е липсата на държавна подкрепа. Администрацията тепърва започва разработването на стратегически документи за развитие на кръгова икономика, които да дадат отговори на въпросите къде и какво е възможно да се случи, коментира Стефанов.
Какви са рисковете
Експертите алармират за засилваща се експлоатация на горските ресурси, като горите у нас вече се подложени на сериозен натиск, както поради размерите на нелегалния дърводобив, така и в резултат от климатичните промени.
Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата и т.н.
По тези причини България трябва да се опита да минимизира добива на дървесина и да започне да оползотворява по-ефективно наличния ресурс, фокусирайки се главно върху биологичните остатъци и отпадъците от икономическите дейности в горския сектор.
Какъв е потенциалът
Връщайки се към началото на текста, подчертаваме извода от анализа, че България има забележителен потенциал за развитие на био-базирана икономика, поради наличието на огромни количества остатъчни и неусвоени продукти от земеделието, включително от производството на храни - ресурс, който почти не се използва у нас.
Проучването е изготвено от природозащитната организация WWF с участието на университета Вагенинген, Холандия, както и с експертната помощ на Енергийна агенция - Пловдив, която разполага с единствената у нас аналитична лаборатория за тестване на твърди биогорива, компост и биологични отпадъци, акредитирана по ISO.