17-11-2017 20-11-2018

Проучване на БСК затвърждава очакванията на бизнеса за влошаване на положението

От Стопанската камарата изразиха надежда конфликтът в Украйна да приключи с мир, да се възстанови търговията, което ще доведе по-ниски цени на суровини и материали и енергия

12:58 | 12 декември 2022 2 919 Снимка: БТА

Очаква ни може би криза, зависими сме от това какво ще се случва в Европа и в най-голямата икономика - Германия, ако там има рецесия, след месец - два ще се усети и у нас, ако там нещата не са така зле, то в България съм сигурен, че нещата ще са дори по-добре. Това заяви на пресконференция председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, който представи резултатите от годишното проучване сред членовете на БСК "2022 г. през погледа на бизнеса", предаде БТА.

Още по темата

Предимно песимистични са очакванията на бизнеса за 2023 г. на фона на продължаващите проблеми в Европа, каза председателят на БСК по повод резултатите от анкетата. Надяваме се конфликтът в Украйна да приключи с мир, да се възстановяват взаимоотношенията между държавите и търговските партньори, да се възстанови доверието в по-добрия свят, което ще доведе по-ниски цени на суровини и материали, на енергийните ресурси, допълни той.

Проучването на БСК е направено в периода 5 ноември - 1 декември сред 796 представители на бизнеса от всички региони на страната, с лек превес на Югозападния регион, където е съсредоточена по-голямата част на бизнеса.

По отношение на тази година председателят на БСК посочи, че се запазва тенденцията от 2021 г. бизнесът да очаква влошаване на бизнес ситуацията. Войната не свършва, не се забелязва трайно и бързо възстановяване на веригите на доставки, цените на енергоресурсите растат, същото се случва и с цените на суровините и материалите в световен мащаб, изтъкна Добри Митрев.

По отношение на състоянието на компаниите нещата са по-оптимистични, каза председателят на БСК и изтъкна, че предприемачите са доказали в тези трудни години, че са устойчиви на кризи. Той изрази надежда решението парламента за справедливото, по думите му, компенсиране на цените на тока да помогне на това негативните очаквания за догодина да не се сбъднат в степента, в която компаниите са очаквали.

Участниците в анкетата на Българската стопанска камара сред членовете й дават преобладаващо негативна оценка както за състоянието на бизнес климата, така и за състоянието на фирмите им. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторната тежест, както и в инфлацията. Притесненията на бизнеса са свързани с продължаващата икономическа и енергийна кризи, провокирани преди всичко от военния конфликт в Украйна, а в национален план - от политическата нестабилност, която води след себе си нестабилност и неяснота, както и невъзможност за прогнозиране и планиране.

Основните пречки пред бизнеса са липсата на работна ръка, променящата се нормативна уредба, бюрокрацията и липсата на електронно правителство.

За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи. Плановете за увеличаване на минималната заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - почти половината от анкетираните посочват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.

Натрупалите се през последните две-три години множество кризи влошават показателите на фирмите спрямо предкризисната 2019 г., като се отчитат драстични спадове.

Войната в Украйна се е отразила негативно по линия на нарушените вериги на доставки за 47 на сто от анкетираните, в по-малка степен чрез високите цени на енергията, суровини и материали - за 7 на сто, показват резултати от анкетата.

Спрямо 2021 г. се отчита леко подобрение по отношение на спада на производството и продажбите през 2022 г., както и по отношение на инвестициите. Намаляват задълженията към финансовите институции и към бюджета, но се увеличават задълженията към контрагенти и към персонала. През последните три години интересът към участие в обществените поръчки намалява спрямо предходни периоди, като през 2021 г. едва 14 на сто от анкетираните са участвали в такива конкурси, съобщи заместник-председателят на БСК Мария Минчева. Остава високо нивото за необективно оценяване на офертите, посочват от бизнеса.

Резултатите от анкетата отчитат повишаване на дела на респондентите, които одобряват присъединяването на България към еврозоната, съобщи заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев. Анкетата отчита и ръст на информираността по Националния план за възстановяване и устойчивост и за Европейския зелен пакет. Станислав Попдончев напомни за настояването на бизнеса за преразглеждане на плана. По въпроса за еврозоната той посочи, че темата се политизира у нас и отчете, че има сериозно забавяне на въвеждането на техническите мерки по процеса. Той оцени като положително получаването на разрешение за пробно сечене на евромонети. Практиката показва, че за държава, получила такова разрешение, е почти сигурно, че й се "отваря" влизането в еврозоната, допълни Попдончев.

Очакванията за покачване на цените, и по конкретно - цената на труда, кара повечето работодатели (67 на сто), да включат в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията, сочат данни от анкетата. В отговор на икономическата криза 48 на сто от компаниите планират да увеличат обема на производството си, както и гамата на предлаганите стоки и услуги.

Според анкетата най-голямо доверие получават общинските администрации - 46 на сто, президентската институция - 44 на сто, правителството с премиер Гълъб Донев - 43 на сто. Отчетлив негативизъм има при оценката на Народното събрание и съдебната власт. Парламентът е лидер по неодобрение с 95 на сто от гласовете на анкетираните. Съдебната власт се ползва с 67 на сто неодобрение, а на трета позиция по този показател - 63 на сто, е кабинетът с премиер Кирил Петков.

ИЗБРАНО