17-11-2017 20-11-2018

През април пандемията е потопила българската икономика: какво показва анализът

Двуцифрени са били спадовете в индустрията, оборотите, търговията на дребно

15:05 | 30 юни 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 58 7089 Снимка: iStockbyGettyImages

Ограничителните мерки на извънредното положение, обявено в средата на март (и въведени във всички държави от ЕС), се отразиха значително на икономическото развитие, отбелязва Министерството на финансите в месечния обзор на българската икономика. От отчета се вижда колко силно се е отразила пандемията на икономиката през най-тежкия месец: април.

Извънредна обстановка

През април се наблюдава драстично влошаване, вследствие на ограничителните мерки, свързани с COVID-19. Производството в промишлеността намаля с двуцифрен темп от 15.7% спрямо април 2019 поради спад във всички икономически дейности, с изключение на добивна промишленост, се казва в анализа.

Понижението в оборота, което започна през март, също се задълбочи до двуцифрен темп, с почти еднакъв принос от продажбите на вътрешния пазар и за износ.

Ускори се и спадът в строителната продукция, за което в по-голяма степен допринесе сградното строителство.

МФ подчертава рекордния спад от 20% на годишна база в търговията на дребно. Понижение бе регистрирано при всички групи стоки, като най-висок бе приносът на секторите автомобилни горива; текстил, облекло и обувки; компютърни и периферни устройства и хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Почти 50 пункта спад на бизнес климата през април

Съвземане се наблюдава през месец май, като показателите за нагласите на бизнеса и домакинствата показаха признаци на възстановяване, както пролича от анкетите на Националния статистически институт.

Виж още Бизнес климатът навсякъде се подобрява, но несигурната икономическа среда тревожи мениджърите

Бизнес климатът се повиши с 11.8 пункта, след понижение от 47.1 пункта през април. Възстановяването се дължеше на подобряване на очакванията във всички сектори. Все пак настоящата (към април) бизнес ситуация и търсенето на услуги бяха оценени като неблагоприятни. Доверието на потребителите се повиши със 7.5 пункта, на фона на по-добри очаквания за финансовото състояние на домакинствата и общата икономическа ситуация.

Виж още Ще издържи ли НОИ да плаща за безработица: какви са данните за най-тежките месеци

Какво ли ще покажат данните от износа

Анализът не разполага с данните за търговския обмен за април, но може да се предполага, че ще са по-негативни от тези през март. А тези през март показват, че отрицателното салдо се повишава в резултат от по-голям търговски дефицит. Спадът на износа на стоки с 5.9% изпревари понижението на вноса от 4.2%, като по-съществено бе свиването на търговията със страни от ЕС. В същото време, излишъкът при услугите нарасна с 6.7%. И при износа, и при вноса на услуги бе отчетен спад, съответно от 19.3% и 27.3%, като водещо бе понижението при пътуванията.

Виж още Защо това е важно: Масово тестуване, за да се отвори икономиката

Какво се случи с кредитите през април: силен спад

Пандемията от COVID-19, извънредните мерки и намалена икономическа активност вероятно са се отразили и върху търсенето на кредити през април. Защото , според анализа, годишното нарастване на кредита за частния сектор се забави до 7.6% при 9.1% в края на март. Най-голям отрицателен принос имаха кредитите за нефинансови предприятия, чийто растеж се забави от 5.2% до 3.2% поради вероятни отрицателни ефекти по линия на ограничената икономическа активност и влошени очаквания, отбелязва МФ.

Обемът на новите кредити на фирмите се понижи с 30% спрямо април 2019 г. в съответствие със значителния спад на бизнес климата и голяма част от другите показатели от краткосрочната бизнес статистика през април. На фона на спада на доверието на потребителите през април, растежът на потребителските кредити на домакинствата също се забави за втори пореден месец, достигайки 8.4% спрямо 10.4% през март.

Виж още Близо 440 млн. лв. повече за новите пенсии: Какво и как се променя от 1 юли?

Как ситуацията на спад се отрази на бюджета

Въпреки спада в приходите през април бюджетният баланс остана положителен за четвърти пореден месец и излишъкът достигна 1.4% от прогнозния БВП. За първи път от началото на годината натрупаните бюджетни постъпления се свиха, като понижението от 3.6% се дължеше на данъчните и неданъчните приходи, докато постъпленията от помощи и дарения почти се удвоиха.

Спадът на данъчно-осигурителните приходи се дължеше на всички подгрупи, с изключение на социално- и здравноосигурителните вноски, които се повишиха с 6.2% в сравнение с април 2019 г. При неданъчните приходи бе отчетен значителен спад от 20.7%.

При разходите бе реализиран забавен темп на нарастване от 4.1%, при 5.5% към март. Основен принос за нарастването имаха социалните разходи и плащанията за персонал, докато разходите за субсидии, вноската в бюджета на ЕС, лихви и текуща издръжка намаляха.

Виж още България е сред малкото страни в ЕС с ръст на БВП през първото тримесечие

Държавният дълг достигна 21.3% от прогнозния БВП.

Какво показват данните за БВП

През първо тримесечие БВП нарасна с 1.2% на годишна база, при растеж от 2.9% през последното тримесечие на 2019 г. Забавянето се дължеше на по-ниското вътрешно търсене, докато увеличението на износа с 1.8% доведе до положителен принос на нетния износ, се казва в анализа.

Потреблението на домакинствата нарасна с по-бавен темп, в резултат на намаляването на разходите за дълготрайни стоки и по-ниския растеж на потреблението на други стоки и услуги, поради наложените ограничителни мерки и нарасналата несигурност, отбелязва МФ. Инвестициите (бруто образуването на основен капитал) се понижиха, най-вече поради спада в строителство.

Растежът на Брутната добавена стойност* се забави до 1.1%, поради спад на добавената стойност в индустрията. При услугите бе отчетен растеж от 1.3%, с най-голям положителен принос на държавно управление; образование; здравеопазване и създаване и разпространение на информация.

*Брутната добавена стойност (БДС) е измерител на стойността на стоките и услугите, произведени на една територия за даден период от време. Тя представлява разликата между крайната стойност на произведената продукция и стойността на изразходваните за нейното производство стоки и услуги (наричани още междинното потребление). БДС е свързана с измерването на БВП, като БВП = БДС + корективи (данъци - субсидии).

ИЗБРАНО