През 2020 г. обезщетенията за временна неработоспособност се увеличиха със 74,5 млн. лева. Според данните в бюлетина на Националния осигурителен институт (НОИ) в края на изминалата година сумата им е достигнала 680,7 млн. лева. 

Увеличението се дължи почти изцяло на по-големите разходи за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и карантина, отбелязват от НОИ.

От данните на института е видно, че нарастването на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради нетрудови злополуки и при временно намалена работоспособност е символично, докато при трудовите злополуки и професионална болест е налице спад с малко под 8 на сто.

Каква е причината за нарастване на разходите?

При разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и поради нетрудови злополуки нарастването се обуславя изцяло от по-големия среднодневен размер на паричното обезщетение, обясняват експертите.

Данните показват, че през 2020 г. среднодневният размер на обезщетението при общо заболяване е нараснало с 14,4%, а при нетрудови злополуки - с 10,9 на сто. Това е логична последица от динамиката на осигурителния доход в страната, имайки предвид, че през 2019 г. номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за страната е било 10,9%, а през 2020 г. - 8,4 процента.

Принос за по-големия среднодневен размер на обезщетението има и нарастването на минималната работна заплата - през 2019 г. тя нарасна от 510 лв. до 560 лв. (9,8%), а през 2020 г. - от 560 лв. до 610 лв. (8,9%). Трябва да се отбележи и нарастването на максималния осигурителен доход с 15,4% от 2 600 лв. до 3 000 лв. от 1 януари 2019-а. Успоредно с това, броят на изплатените от държавното обществено осигуряване работни дни при временна неработоспособност поради общо заболяване е намалял с над 1 млн. дни или 6,2%, а поради нетрудови злополуки - с 229,3 хиляди дни или 8,5 на сто.

И доколкото намалението на изплатените работни дни е по-малко, отколкото нарастването на среднодневния размер на обезщетенията, през 2020 г. е отчетено нарастване на разходите.

Защо намаляват изплатените работни дни?

Множество фактори могат да окажат влияние върху този процес. Данните обаче сочат, че през 2020 г., белязана от пандемията на коронавирус COVID-19, причината е преди всичко намалението в броя на осигурените за фонд "Общо заболяване и майчинство". Оценките, показват, че през 2020 г. средномесечният брой на осигурените във фонда е бил малко под 2,5 млн. души, докато за 2019 г. е средномесечният брой е бил малко над 2,6 млн. души. Отчита се спад от около 4,7%, което е пряка последица от шока на пазара на труда, който пандемията на COVID-19 нанесе, обясняват от НОИ.

Едновременно с това:

  • средномесечният брой лица във временна неработоспособност поради общо заболяване на 100 осигурени във фонд ОЗМ лица остава сравнително постоянен - 6,4 лица през 2019 г. срещу 6,2 лица през 2020 г.;
  • средномесечният брой издадени болнични листове (общо, първични и продължения) на 100 осигурени във фонд ОЗМ лица също остава почти без промяна - 7,5 листа през 2019 г. и 7,4 листа през 2020 г.; 
  • броят на работните дни, платени по издадени през съответната година болнични листове, бележи незабележим ръст - 7,1 дни през 2019 г. и 7,2 дни през 2020 г.

При запазване почти без промяна на основните показатели, характеризиращи временната неработоспособност поради общо заболяване и нетрудови злополуки на осигурените лица, именно намаляването в общия брой на осигурените лица може да се счита за основна причина за намаляване на изплатените работни дни.

При разходите за парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина е налице внушителен ръст от над 200%. През пандемичната година броят на изплатените работни дни е нараснал над два пъти - от 666,1 хиляди работни дни до 1,393 милиона работни дни. Рязко нараства и среднодневният размер на обезщетението - с 44,2 на сто.

Нарастването на изплатените работни дни е пряка последица от пандемията на коронавирус COVID-19, в резултат на която след март 2020 г. броят на издадените болнични листове за карантина нарасна десетки пъти. Едновременно с това се увеличава и средният брой работни дни, които се плащат на болничен лист.

Снимка: НОИ