При наближаването на празнични дни като утрешния 3 март, започват и тревогите на бизнеса, че една не малка част от техните служители правят всичко възможно да слеят почивните дни, именно с фалшиви болнични. Работодатели и синдикатите се обединиха, за да опитат да ограничат злоупотребите.

Синдикатите пък се опасяват, че затягането на контрола може да наруши правата на хората, които наистина са болни и имат нужда от тези дни, както и от обезщетенията, които има се полагат.

През 2017 г. са издадени над 125 броя болнични на 100 наети. Те са основно в големите градове - София, Пловдив, Велико Търново и др. За допуснати нарушения при издаване на болнични листове са наказани 8 медици през 2018 г., отменените документи са 2419. Най-голям брой болнични са краткосрочните до 7 дни, като най-масовият случай е за 3 дни.

Едно от предложенията за ограничаване на злоупотребите е личният лекар да дава най-много 7, а не 14 дни болничен.

Болничните са с 56% повече спрямо 2010 г. по данни на НОИ. За този ръст най-голям принос имат късите болнични до 7 дни. Бизнесът предлага мерки за ограничаване на злоупотребите и връщане на положението от преди промяната (бизнесът да плаща 2 и 3 ден от болничния) - колкото по-малко дни плаща предприятието, толкова повече пари остават за заплати", каза пред bTV Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите му трябва да се въведат санкции за хората, които злоупотребяват. Тази идея се подкрепя и от синдикатите, но те са на мнение, че може да се нарушат правата на пациентите.

"Към момента се предвижда санкция само за даващия, а вината трябва да се раздели и двете страни трябва да търпят санкции. Не съм съгласен с тезата, че хора с 2-3 дни непременно злоупотребяват. Оказва се, че най-тежкият натиск върху осигурителната система са дните между 7 и 30" посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.