Китайският план за построяване на нови въглищни централи нанася удар върху амбициите на Великобритания за КОП26 (Climate Change Conference of the Parties - COP26), пише в. "Гардиън", цитиран от БТА.

Британският всекидневник отбелязва, че Китай възнамерява да строи нови въглищни централи и е дал да се разбере, че ще преосмисли графика си за намаляване на въглеродните емисии. Това е сериозен удар по амбициите на Великобритания за договаряне на глобален пакт за изваждане на въглищата от употреба на предстоящата среща на върха за климата КОП26 в Глазгоу, коментира изданието.

"Гардиън" цитира изявление на китайския премиер Ли Къцян, в което се подчертава необходимостта от поддържане на редовни доставки на енергия, след като части от Китай останаха на тъмно заради спирания на тока, засегнали заводи и домакинства. Макар че Пекин публикува планове, според които ще достигне пика на въглеродните си емисии до 2030 г., изявлението на Ли загатва, че енергийната криза е накарала Китайската комунистическа партия да преосмисли този график, отбелязва вестникът. "Гардиън" цитира анализатори, според които, за да бъде постигне тази цел до края на това десетилетие, Китай ще трябва да затвори 600 въглищни централи.

Смята се, че участието на Пекин е критично важно за критично важно за постигането на световните цели за климата, а това ново изявление на Ли идва след съобщения, че китайските власти са наредили на двата най-големи въгледобивни района в страната - Шанси и Вътрешна Монголия - да противодействат на енергийната криза. Това ново прегръщане на въглищата от Пекин, което влиза в противоречие с обявените преди това от държавата на президента Си Цзинпин амбиции за климата, вероятно ще предизвика тревога в навечерието на КОП26, отбелязва "Гардиън".

Домакинът на КОП26 Великобритания засилва призивите за план за климата, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Американският всекидневник коментира, че Великобритания е призовала страните, включително Китай и Индия, да намалят още повече парниковите емисии, засилвайки натиска върху няколко конкретни държави на фона на все по-усилената подготовка за срещата на върха за климата в Глазгоу.

По-малко от три седмици преди началото на знаковата конференция - и при положение че все още витае сериозна несигурност около това доколко склонни са ключови участници да се ангажират с реално споразумение - залогът за Лондон, Вашингтон и Брюксел нараства, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Китайската енергийна криза кара заводите трескаво да се запасяват с генератори, пише в. "Файненшъл таймс".

Британското издание отбелязва, че компании срещат трудности да продължат работа, докато същевременно китайските власти налагат на производителите ограничения в ползването на електричество.

В друга статия "Файненшъл таймс" коментира, че при енергийната криза в Европа Франция залага на повече ядрена енергия, като за тази цел президентът Еманюел Макрон е обявил инвестиции в размер на 1 милиард евро до 2030 г. на фона на променящи се политически и обществени нагласи по въпроса.

Дипломация на тръбопроводите: как в енергийната криза газът се превърна в геостратегическа разменна монета, гласи заглавието на анализ по темата за световната енергийна криза на в. "Индипендънт".

Британското издание отбелязва, че като се започне от конфронтацията на Русия с Европа и се стигне до енергийната криза около Ливан и Източносредиземноморския газопровод, газът навсякъде се оказва дипломатическо оръжие.

Хората в Бейрут, Лондон и Париж споделят едни и същи страхове за предстоящата студена зима в момент, когато природният газ за домовете им или изобщо го няма, или е прекалено скъп, пише "Индипендънт".

В анализа се посочва, че енергийната криза може да се обясни с много фактори, като например повишеното търсене на фона на намалените доставки в условията на по-бързо от очакваното икономическо възстановяване от негативните последици от пандемията от КОВИД-19.