Едно от предизвикателствата пред прилагането на пакета за възстановяване от Covid-19, е да бъде избегната появата на нови неравенства в рамките на ЕС и във връзка с неговите съседи. Не е трудно да се види кои държави и мощни заинтересовани групи ще се борят за "лъвския пай" от предложения пакет на стойност 750 милиарда.

Известно е, че това са най-силно засегнатите от Covid-19 южни страни от ЕС.

Югоизточна Европа не разполага с влиятелно лоби, заради което гласът ѝ да бъде чут. Дори на държави с пълноправно членство, каквито са България и Румъния, все още не се смятат за изцяло равни. Ако за една страна като Италия икономическата обстановка е тежка, то ситуацията на Балканите е още по-тежка. Планът за възстановяване на ЕС трябва да има това предвид, да не допуска нови разделителни линии, а да запълни съществуващите.

Европейският механизъм за възстановяване предвижда предоставяне на безвъзмездни средства и заеми чрез изпълнение на националните планове на държавите членки за възстановяване и устойчивост като се набляга на екологичния и цифров преход и устойчивостта на националните икономики. Бюджетът на фонда е 750 милиарда евро.

Да се помогне на Югоизточна Европа

Комисията трябва да застане начело и да подготви една специална инфраструктурна програма за Югоизточна Европа, която да бъде част от общия пакет за възстановяване. Aкцент трябва да се постави върху ускоряването на инфраструктурните връзки в региона на Южните Балкани, без оглед на това дали държавите са членове на ЕС, или не. Страните от региона не разполагат с модерна инфраструктура, а такава е условие за икономически успех. Те не успяват сами да генерират устойчив икономически и социален напредък, а сега се налага да се справят с последиците от пандемията. Един силен политически (като реалистична перспектива за членство) и икономически стимул ще сведе до минимум рисковете от конфликти в района и ще повиши увереността, че ЕС може да продължи разширението си и в този регион. Тук ролята на България и Румъния ще е голяма: двете страни са натрупали опит в оползотворяването на европейски средства, който могат да споделят със своите партньори.

Какви са плановете на ЕК за Западните Балкани

На 29 април Европейската комисия обяви над 3,3 милиарда евро финансова подкрепа от ЕС, мобилизирана съвместно с Европейската инвестиционна банка в полза на гражданите на Западните Балкани. Намерението е средствата да задоволят непосредствените здравни и произтичащи от това хуманитарни нужди от пандемията, както и да помогне за социалното и икономическото възстановяване.

Ние носим специална отговорност да съдействаме в тази пандемия на нашите партньори от Западните Балкани, тъй като тяхното бъдеще очевидно е в Европейския съюз. ЕС мобилизира значителен финансов пакет, потвърждаващ силната солидарност. Заедно ще преодолеем тази криза и ще се възстановим. И освен това, ние ще продължим да подкрепяме региона, включително с необходимите реформи по пътя им към ЕС, тъй като възстановяването ще работи ефективно само ако страните продължат да изпълняват своите ангажименти, каза тогава председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Ще има ли пари за всички

Бъдещата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) ще бъде основен инструмент за поддържане на трайно възстановяване и напълно функциониращ и модернизиран единен пазар, изтъква Европейската комисия. Ще трябва да се вземат предвид последиците от пандемичната криза върху регионите и засегнатите сектори, включително чрез обновяване на ключови програми за увеличаване на техния принос за възстановяване и усвояване на пазарно финансиране.

МФР следва да предоставя подкрепа на плановете за възстановяване на държавите-членки, както и рамка за устойчиви инвестиции в стратегическите цели на ЕС.

Помощ, ориентирана към зелено възстановяване

Като лекар председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен добре разбира, че здравето трябва да бъде поставено на централно място и в плановете за възстановяване на пандемията на ЕС. Това означава усилията да се наасочат към зелено възстановяване, изграждане на устойчиво бъдеще. Като всички държави-членки на ЕС трябва да подкрепят тази визия.

Това е уникална възможност да променим нашето общество и икономиката си: сега е моментът да променим коренно начина, по който пътуваме, търгуваме, захранваме нашите общности и произвеждаме храни и стоки, написа в Евронюз на 5 юни Джени Милър, изпълнителен директор на Глобалния алианс за климата и здравето.