Мярката "60/40" ще бъде променена за юни и юли, като ще има два прага за изискване за спад на приходите на фирмите, които ще определят различна интензивност на държавната подкрепа, каза за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Промяната в дизайна на мярката ще се гледа на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество следващата седмица.

Ако фирмата докаже спад на приходите над 40 процента, държавата ще продължи да изплаща компенсации за заплатите на служителите в размер от 60 процента от осигурителния доход, а при спад над 30 процента - компенсацията ще е 50 на сто от осигурителния доход.

В момента изискването за всички компании е да докажат спад на приходите над 20 процента.

Най-вероятно ще се изчислява спад на приходите от продажби на фирмите средномесечно между април - май 2021, спрямо април и май 2019 година. Другият вариант е да се вземе април или май за база за сравнение за вход за мярката.

За размера на възнагражденията, които ще бъдат компенсирани, ще се ползва осигурителният доход през април.

"Ако фирмата хикс има спад 30 и повече процента, то тя ще може да получи 50 на 50 процента подкрепа на всичките си разходи за труд в стойност, съотнесена към април 2021 година", обясни Димитров.

Според него фирмите от най-пострадалите сектори (туризъм, ресторантьорство, пътнически и въздушен транспорт, градски транспорт) ще успеят да докажат все още 40 и повече процента спад и ще продължат да получават досегашната подкрепа - 60 на 40.

Промяната се налага заради липсата на средства, разходният таван, който е нотифициран в ЕК за цялата мярката 60/40, е милиард и половина лева, вече е доста силно изразходван - остават по-малко от сто милиона лева. Като това е таван. За нотифициране на по-голям таван са необходими поне два месеца, посочи Димитров.

Парите в момента трябва да се намерят чрез преструктуриране на разходите, затова, по думите на синдикалиста, е голям успех, че социалните партньори са успели да извоюват продължение на мярката за юни и юли месец.

По разчети на финансовия министър с увеличения праг за достъп, се очаква общата месечна подкрепа да намалее от 120 милиона лева на 70-80 милиона лева, тъй като по-малко от фирмите ще могат да докажат спад на приходите от над 30 процента.

Синдикати и работодатели са поискали разчети колко фирми ще могат да бъдат подкрепени с промяната на мярката.

От новия парламент и новото правителство те ще поискат мярката да се модифицира и да продължи да действа поне до края на годината, като се заплаща 75 процента от брутният доход на човека за времето, за което той не работи, защото фирмата има затруднения, като праговете отново ще са двайсет процента спад на приходите.

Според Димитров на този етап е важно мярката да не спира и хората и фирмите, които са сериозно пострадали от кризата, да бъдат подкрепени.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също е на мнение, че подкрепата за пострадалите сектори трябва да продължи.

Той подчерта, че в индустрията се наблюдава възстановяване на промишленото производство, но в същото време продължава кризата в туризма и свързаните с него дейности.

Васил Велев заяви, че бизнесът не иска нищо друго освен помощта, която се предлага в Европа. Според него има достатъчно фискално пространство.

Той допълни, че за да има ръст на доходите, трябва да има ръст на инвестициите.

"За това е необходима добра бизнес среда, но и директна подкрепа за предприятията. Ние робуваме на финансовите инструменти като кредитите. Българската икономика не е в такова състояние, за да се разчита само на кредитите", каза още Велев в ефира на БТВ.