Един процент от БВП трябва да бъде ориентиран целево към фирмите. Това призова в ефира на "Беновска пита" по Канал 3 Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Президентът на КНСБ обясни, че 1 % от БВП е между 1 милиард и 200 милиона и 1 милиард и 800 милиона лева пакет, който трябва да бъде оформен без Фонд "Безработица" и да бъде ориентиран целево към фирмите по определени критерии, които следват Германия, Франция, Великобритания, Дания и други, по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и други европейски средства.

"Това правихме при Дянков, да припомня - онова постановление за половината работен ден. Има опит извървян, стига да има финансов пакет и ресурс, който да го вместим и той не е непосилен. То не е да похарчим 6-7 милиарда, за които говореше днес премиерът, не е да похарчим наведнъж всичките пари, които някой някъде е събирал дълго време и да рухнем най-накрая. Не! Просто навреме да дадем това, което е нужно към фирмите, за да могат те да запазят заетостта и да не паднем в онази дупка - 400 000 работни места бяха загубени преди 10 години при Симеон Дянков" почерта Димитров.

"Това, което ЕК каза в петък, е изключително важно. Сегашната обща предпазна клауза падна и пактът за стабилност и растеж в момента не важи, тоест, всяка държава само преценява колко пари и за какво да похарчи, без ограничение на своя дефицит, който ще генерира. Да, вярно е това, което каза премиерът Борисов. Това е за сметка на съответната държава. Никой няма да ни го компенсира утре, но никой няма да ни компенсира и затворените предприятия, и загубените работни места, които припомням, че 2009 година България беше шампион - 420-430 000 работни места, над 16 % от заетостта, загубихме тогава при онази криза, при положение, че спадът на БВП не беше от най-големите ни тогава. Запазихме в някаква степен икономиката да не потъне много, но пазарът на труда рухна, а сега го няма. Ако това се случи, ще бъде фатално", подчерта Димитров.

Той обясни, че проучват колко и как фирмите ще пострадат. "Индустрията я няма в намеренията за тези 60 %, което е доста проблемно. Говорим си с финансовия министър, с министъра на труда, но това, което имаме към момента, е само към търговията, ресторантьорството, културата частично, транспорта малко и затова казвам, че ако това остане, то няма да свърши работа. То е добро, но не стига в никакъв случай и трябва да бъде разширено поне с индустриалните предприятия във всички сектори, които могат да докажат, че са пострадали. Например, едно предприятия, в което производствената линия предполага хората да стоят на по-малко от 2 метра, затваря в момента заради това. Има поръчки, може да продава, само че не може да осигури това разстояние между своите работници, тъй като му е технологията на работа. Има и други предприятия, които косвено ще пострадат. За тях трябва да се помисли, ако искаме да запазим заетостта наистина без да убием икономиката в тази тежка ситуация" каза Димитров.

Той припомни, че италианският сценарий се развива в рамките на месец, а от днес всички предприятия там, с малки изключения, по разпореждане на премиера им са затворени. "Не искам да правя апокалиптични аналози, но трябва да си даваме сметка, че това е възможно и затова трябва да се готвим. Ние като говорим за тези мерки никой не казва да избамкаме парите, но трябва да са готови тези програми и мерки и да е ясно кои предприятия са жизнеспособни, кои биха искали такава подкрепа, цялата бюрокрация да е съкратена в края на краищата и ако трябва да стане след две седмици това подпомагане, дотогава трябва да е свършена цялата машинария и финансовият пакет да е гарантиран, а не да се обяснява в момента има пари-няма пари и ще ги похарчим по-късно. По-късно може да няма за кого да ги похарчим" подчерта той.