17-11-2017 20-11-2018

Печелим 1,8 млрд. лв. в ползи за икономиката, ако 50% от пушачите откажат цигарите

Замяната им с негоряеми никотинови изделия може сериозно да намали публичните разходи за здравеопазване и нетрудоспособност, показва ново изследване на икономиста Аркади Шарков

10:46 | 17 февруари 2022 | Автор : Виктор Стефанов 55 3283 Източник: Официална фейсбук страница

Едва ли ще е нещо ново, ако кажем, че тютюнопушенето е сред водещите рискови фактори, свързани с начина на живот. Те водят до влошаване на общото здравно състояние, увеличаване на отсъствията от работа и повишаване на разходите за здравеопазване.

Пушачите са по-склонни от непушачите да развият сърдечни заболявания, инсулт, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белите дробове - заболявания, които нареждат България на едно от първите места в Европа по заболеваемост и смъртност. Пушенето увеличава риска от коронарна болест на сърцето (2 до 4 пъти), от за мозъчен инсулт (2 до 4 пъти), от рак на белия дроб (25 пъти).

Ако само 15% от пушачите преминат към по-малко вредни алтернативи, ефектът върху средногодишния брой заболявания в четирите основни болестни групи, свързани с тютюнопушене, намалява с 12%, т.е. намаляват разходите за 56 000 здравноосигурени лица. Ако обаче 50% от пушачите се насочат към по-малко вредни алтернативи, ефектът върху публичните финанси е спад на разходите със средно близо 51 млн. лв. на годишна база.

Това са изводи от проучване* на експертите на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) за вредите от тютюнопушенето и тяхното отражение върху здравната и социалната системи в контекста на навлизането на нови негорими изделия. Авторите използват за сравнение групите изделия с тютюн или без тютюн, сред които са и бездимните нагреваеми тютюневи изделия и електронните цигари с никотинови течности, доставящи никотин по подобие на цигарите.

За изводите от проучването, за тенденциите и сценариите, за загубите и намаляването на щетите, разговаряме с един от авторите му - Аркади Шарков. Темата на изследването, на което Аркади Шарков е съавтор заедно със Стоян Панчев, е: "Ефекти върху общественото здраве и стопанството при промяна в потребителските навици от пушене на традиционни тютюневи изделия на употреба на нови никотинови негоряеми алтернативи".

- Г-н Шарков, съгласен ли сте, че данъчното облагане е решаващ инструмент в усилията за намаляване на тютюнопушенето и увеличаването на цената на цигарите ще намали общото потребление на цигари?

- Първоначалното въвеждане на акцизните ставки под формата на косвени данъци е било с цел да се финансира гражданската война във Великобритания, но също и ограничаването използването на т. нар. луксозни стоки по онова време. Постепенно функцията им се измества към съвременното прилагане, описано още от Адам Смит, който казва "Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги." А именно ограничението употребата на вредни за здравето стоки. Възможността за това акцизът да работи рестриктивно върху избора на хората за употреба на даден вид стока има своя ефект в намаляване на потреблението. Тук обаче слагаме една голяма запетайка - кривата на Лафер показва нагледно, че увеличението на даден вид данъчна ставка работи докато постигне своя оптимум, но след него - приходите за държавата постепенно започват да спадат.

Накратко - прекомерното увеличение на данъците води със себе си потенциал за неефективност, а също и поява на контрабанда. Затова с тези инструменти следва да се борави внимателно, за да не се постигне обратен на желания ефект.

- Употребата на тютюн е като пандемия от десетилетия. Вероятно проблемът е в провала на информацията - за рисковете за здравето, за пристрастяването, за рисковете от пасивното пушене, за разходите, които поема обществото и всеки един, за пропуснатите ползи. Как да преодолеем този провал, според вас? Кой и какво трябва да свърши в тази посока?

- Рядко можеш да спреш употребата на даден вид стока, дори със силата на закона, камо ли чрез методите на убеждение и ограмотяване. Самият Хашек споделя, че "Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт. Проблемът в България идва от няколко страни - на първо място сме нация, в която производството на тютюн е традиционно заложено, на второ, бидейки бивша част от Османската империя, този навик е вклинен и исторически. На трето място можем да говорим вече за факторите на ежедневието, стандартът на живот, както и политиките за превенция, профилактика и промоция. Естествено, че за държавата най-лесният подход е да се каже, че акцизът ще се вдигне - вследствие на което хората започват да си купуват стекове с цигари и да правят паралелен внос от други държави на Балканите и извън. Впоследствие има опасност от поява на контрабанда. Проблемът се корени в това, че държавата в последните години не се съсредоточава върху политиките за намаляване на вредите от тютюнопушенето - пряко чрез програми за профилактика и превенция от страна на Министерството на здравеопазването. От друга страна - няма стимули за гражданите, които да целят отказването от тютюнопушенето - като например намаляване на здравната им вноска. Европейските и световните тенденции се наблюдават и транспонират законово, но много рядко се изпълняват на практика. Фиктивното законодателство изпълнява единствено административната си роля. Най-доброто решение в случая е остойностяването на вредите от тютюнопушенето, представянето им пред заинтересовани групи, както и "проповядването" им сред групите граждани. Трябва да се почне от А и Б.

- Пропуснати ползи за обществото, свързани с тютюнопушенето, за 2019 г. от близо 4,5 млрд. лева, равняващи се на 3,7% от БВП - такъв е изводът в проучването Ви. Смятате ли, че едно политическо решение може да повлияе на хората и оттам - на свързаните със здравето резултати?

- Имаме нова власт, чисто поколенчески и по-млада. Подобен тип изследвания са фактор за взимане на решения в западните държави, но също така и могат да дадат картинка на текущото състояние. Отделно е важно да се обясни внимателно, че човешкото здраве е пряко свързано с икономическия ръст, както и социалното благоденствие. Само тогава, с години работа, може цели поколения да започнат да разбират нуждата от това да преустановят употребата на тютюневи изделия или поне да намалят вредите от това.

- В изследването си сте заложили на три сценария - промяна на потребителските навици с преминаване към никотинови негоряеми алтернативи при 1%, 15% и 50% от активните пушачи в страната и ефектите върху общественото здраве. Какви са главните изводи при различните сценарии?

- Многословността и числеността понякога объркват читателя. Накратко казано - ако дори само 50% от гражданите преминат на по-малко вредни негоряеми тютюневи алтернативи, то това би донесло 1,8 млрд. ползи за икономиката.

- Предлагате измерител на общoто бреме на заболяванията. Бихте ли ни обяснили какво измервате с него и до какви изводи ни води резултатът, ако се има предвид промяната на потребителските навици?

- Измерителят е години живот, прекарани с увреждане (DALY). Използва се, за да се изчислят икономическите, здравни и социални и др. разходи, нанесени от начина на живот. Колкото по-малко години живот с увреждане имат гражданите на една нация - толкова по-здрава и работоспособна е тя. И обратното - колкото повече години живот с увреждане имат гражданите на същата нация - толкова по-икономически, здравно и социално е влошена тя. Разбира се, с числата трябва да се борави внимателно, особено със статистика като българската.

- Много пушачи все още не желаят да се откажат или да преминат към по-щадящи алтернативи на пушенето. Какво бихте казали на такива хора, след като сте наясно с резултатите от вашето изследване?

Да преустановят употребата на цигари, ако могат. Ако ли не - да наблюдават световните и европейски тенденции за намаляване на вредите от тютюневите изделия и да преценят как искат да процедират.

ИЗБРАНО