Здравната криза не доведе до деглобализация, както искаха някои, но и свръхглобализацията вече не е сполучлив вариант, тъй като държавите се опитват да възстановят част от промишления си суверенитет. Това твърдят икономисти, интервюирани от Франс прес.

Процесът на глобализация преди избухването на Ковид-19 бе синоним на премествания и масова безработица и той допринесе пандемията, тръгнала от Китай, да се разпространи по целия свят благодарение на потоците от пътуващи хора, допълва БТА.

Нещо повече - недостигът на жизненоважни стоки като маски, респиратори или анестетици бе като електрошок за редица страни, които осъзнаха мащаба на зависимостта си от Китай.

Можем ли тогава да кажем, както твърди бившият френски министър на икономиката Арно Монтбур, че деглобализацията е напът да се осъществи благодарение на тази криза?

Днес не сме свидетели на деглобализация. Имаше забавяне на световните търговски потоци в разгара на локдауна, но то бе обвързано със спиране на производството, а не със световните вериги за създаване на стойност, казва Чечилия Белора, икономист в Центъра за перспективни проучвания и международна информация (Cepii).

През 2020 година стокообменът е намалял "само" с 9,2 процента, според Световната търговска организация (СТО), която залага на растеж от 7,2 процента през 2021 година.

Неочаквано най-интегрираните стоки в световните вериги на създаване на стойност, са тези, чиито стокообмен се понижи най-малко, за разлика от случилото се при световната финансов криза през 2008 година, коментира Белора.

В действителност сегашната криза засегна в много по-голяма степен услугите, отколкото производството, докато крахът на банковия сектор през 2008 година лиши компаниите от кредити за търговия.

Според бившия директор на СТО Паскал Лами кризата с Ковид-19 показва предимствата и недостатъците на тази глобализация.

Лами, който беше и еврокомисар по търговията, отбелязва, че от една страна сме свидетели на научно производство на ваксина за абсолютно рекордно време, но от друга епидемията се разпространява твърде бързо и светът не е подготвен да се справи с подобен род заплаха.

Тази криза ще промени начина на глобализация, няма да има деглобализация, а промяна на самата глобализация, при която отделни страни ще влияят повече на икономическите решения.