През второто тримесечие на 2019 г. БВП продължи да нараства, подкрепен от нетния износ, пише в Месечния обзор на българската икономика, направен от Министерството на финансите по статистически данни до 17 септември.

Растежът на БВП достигна 3.7 на сто на годишна база (при сезонно неизгладени данни) и се забави спрямо 4.8 на сто през първото тримесечие, при почти неутрален принос на вътрешното търсене. Инвестициите в основен капитал се увеличиха през периода с 1.3 на сто при 0.6 на сто през първото тримесечие. Ускорението отразяваше по-високи разходи за публични инвестиции. В същото време растежът на частното и публичното потребление беше по-слаб, отчитат от финансовото министерство.

Растежът на брутната добавена стойност се ускори и достигна 3.9 на сто на годишна база с най-голям принос от държавно управление и операции с недвижими имоти. Добавената стойност в строителството се увеличи с 6.6 на сто, след отчетен спад през първото тримесечие, пише в документа.

Цените на храните и услугите имаха най-голямо влияние за инфлацията на годишна база през юли и август. След ускорение до 2.6 на сто през юли, през август инфлацията се забави до 2.5 на сто, се отбелязва в доклада.

През юни балансът по текущата сметка се подобри спрямо същия месец на предходната година. Натрупаният от началото на годината излишък достигна 3 процента от прогнозния БВП. През юни възходящата динамика в търговията беше прекъсната. Понижение бе отчетено при износа и в по-голяма степен при вноса. Износът на стоки намаля с 2.7 на сто спрямо същия месец на 2018 г., а вносът - с 11.2 на сто. Водещо и за двете изменения е понижението на търговията, както със страни от ЕС, така и с трети държави.

Растежът на кредита за частния сектор се забави през юли, повлиян от значителния спад на лошите и преструктурирани кредити. Годишният му темп се понижи до 6.5 на сто при 6.8 на сто месец по-рано и поради по-слабото нарастване на кредита за нефинансови предприятия. Кредитите за домакинства продължиха ускорението си, нараствайки годишно с 8.7 на сто, водени от по-бързото увеличение на потребителските и жилищните кредити.

Среднопретегленият лихвен процент по кредити нарасна през юли спрямо предходния месец, поради по-високите стойности на средния процент по потребителски кредити. Цената на корпоративните и жилищните кредити се понижи за същия период. Международните валутни резерви на БНБ се свиха през август, след като плащането по договора с правителството на САЩ за придобиване на нови бойни самолети беше осъществено от депозита на правителството в централната банка. Резервите се понижиха с 2.9 на сто до 24.8 млрд. евро, отразявайки трансфера към бюджета на Министерството на отбраната, който доведе до понижение на депозита на правителството с 15.8 на сто в края на август спрямо предходния месец.

Натрупаният бюджетен излишък продължи да нараства на годишна база и в края на юли достигна 2.8 на сто от прогнозния БВП, изравнявайки съотношението от предходния месец. Приходите в бюджета нараснаха с двуцифрен темп (15.2 на сто), в резултат от по-високи данъчни постъпления - основно косвеното облагане и социално- и здравно-осигурителните вноски.

Съотношението на държавния дълг (вкл. гарантираният) към БВП се повиши минимално спрямо предишните месеци до 20.3 на сто, но остана на по-ниско ниво от юли 2018 г. (22.5 на сто), отчита в доклада си финансовото министерство.