Държавният надзор над хазарта ще се осъществява от изпълнителния директор на НАП, а не от Държавната комисия по хазарта. Тези промени бяха приети на второ четене в Комисията по бюджет и финанси относно Закона за хазарта. Предложението е на ГЕРБ.

Законопроектът предвижда промяна във формата и организацията на хазартния регулатор в Република България.

В приетия на първо четене проект надзорните функции над игрите на щастието бяха поверени на Държавна агенция, пряко подчинена на МС. Тя трябваше да замени съществуващата Държавна комисия по хазарта.

До промяната се е стигнало, защото НАП разполага с добре организирани инспектори и експерти. Данъчната администрация предлага и най-много онлайн услуги.

По време на заседанието на Комисията стана ясно, че 10% от приходите, събрани от хазартна дейност, ще бъдат отделяни за култура.

С новите поправки изпълнителният директор на НАП ще може да издава, отказва, прекратява или отнема лицензи за организиране на хазартни игри.

НАП ще контролира и направените инвестиции и средствата за организиране на игрите на лицензираните оператори. Документите, доказващи извършването на инвестициите, трябва да се представят пред НАП в срок до 6 месеца след издаването на първоначалния лиценз.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов предложи допълнителни финансови изисквания за желаещите да организират хазартни игри, които бяха приети от комисията. Според предложенията те трябва да имат изцяло внесен капитал от 3 млн. лв. за игри в игрално казино и за игрите, организирани онлайн, и 1 млн.лв. изцяло внесен капитал за лиценз за игри с игрални автомати. Въвежда се и ограничения да не се извършва от еднолични търговци. Увеличава се и изискването за направените минимални инвестиции за всички видове хазартни игри.

За издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино ще се събира и еднократна държавна такса в размер на 1 млн.лв. за срок на лиценза от 5 г. и 2 млн. лв. - за срок от 10 г. , а за лиценз за игрални автомати - 500 хил.лв. за 5-годишен лиценз и 1 млн.лв. - за лиценз със срок от 10 г.

Средствата ще се доказват за всеки обект, в който ще се извършва хазартна дейност. Данъчните ще поддържат и регистъра за лицата, които нямат право да участват в хазартните игри. Ще има и публичен електронен регистър за организаторите на хазартните игри.