Организацията на обединените нации апелира за допълнително финансиране от $ 4,7 млрд. за "защита на милиони животи и ограничаване на разпространението на новия коронавирус в крехките (fragile - използваното определение - б.р.) държави", предаде Би Би Си (BBC).

Световната организация вече поиска 2 млрд. долара - през март, когато стартира своя глобален план за хуманитарен отговор, от който са получени около половината пари.

Заместник-генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси Марк Лоукок заяви, че "най-пагубните" ефекти от пандемията ще се почувстват в най-бедните страни в света.

"Ако не предприемем действия сега, трябва да сме подготвени за значително нарастване на конфликтите, глада и бедността. Надвисва призракът на мултиплициращ се глад", каза той, като подчерта, че са необходими "извънредни мерки".

Девет по-уязвими държави бяха добавени в списък от над 50 (Бенин, Джибути, Либерия, Мозамбик, Пакистан, Филипини, Сиера Леоне, Того и Зимбабве), като средства досега са използвани за закупуване на медицинско оборудване за тестуване и лечение на болни, осигуряване на места за миене на ръце, стартиране на информационни кампании и осигуряване на хуманитарни полети до Африка, Азия и Латинска Америка.

ООН заяви, че донорите, които се справят със собствените си кризи, вече са обещали повече от 900 млн. долара за подпомагане на най-бедните страни. Но Световната организация предупреди, че са необходими много повече.

В много от най-крехките държави в света пикът на заболяването няма да бъде стигнат в следващите три до шест месеца. Очаква се парите да покрият разходите по плана за хуманитарна реакция до декември.

Защо бедните страни са по-силно засегнати от пандемията

  • Цени на суровините - много от тях са износители на стоки, така че падането на цените на петрола например има голямо влияние;
  • "Бягство" и изтегляне на инвестиции - удар по развиващите се страни ще нанесат международни инвеститори, които ще изтеглят парите си и, разбира се, ще намаляват бъдещите инвестиции;
  • Външен дълг - много от по-бедните държави дължат пари на по-богатите страни - в щатски долари или евро. Ако техните национални валути загубят от стойността си, погасяването и обслужването на дълговете им се оскъпява допълнително.