Международният валутен фонд (МВФ) ще анализира искането на Аржентина да бъде разсрочен дългът й от 57 милиарда долара, обвързано със строги бюджетни ограничения, и ще оцени последиците, заяви в комюнике вашингтонската международна финансова институция в опит да успокои пазарите, предадоха световните агенции.

Късно снощи Фондът заяви, че продължава да подкрепя Аржентина в тези тежки времена за страната, посочи Франс прес.

Служителите на МВФ ще анализират операциите със задълженията на Аржентина и ще оценят тяхното влияние. Фондът разбира, че властите са взели тези важни решения, за да удовлетворят необходимостта от ликвидни средства и да запазят валутните резерви на страната се допълва в комюникето.

Експерти на Фонда продължават да поддържат тесни контакти с Буенос Айрес.

Малко по-рано финансовият министър на Аржентина Ернан Лакунса съобщи, че правителството е решило да започне преговори с МВФ за разсрочване на дълга на страната, както и да отложи сроковете на изплащане на лихвите на юридически лица по краткосрочни облигации, уточни АФП.

През май 2018 година на фона на рязкото понижение на курса на националната валута президентът на Аржентина Маурисио Макри се обърса към МВФ за помощ. През юни Фондът одобри кредит за Аржентина на стойност 57 милиарда долара по механизма стенд-бай. Подписаното споразумение предвиждаше редица реформи, които бяха насочени към спад на инфлацията и бюджетния дефицит. Към момента Фондът е превел на Аржентина 44,1 милиарда долара.

Икономическата ситуация в Аржентина се изостри след първичните избори за президент от 11 август, на които победи опозиционният кандидат Алберто Фернандес. Според най-новите данни за него са гласували 47,65 процента от избирателите. Действащият държавен глава Макри е бил подкрепен от 32,08 на сто гласовете. След обявяването на тези резултати курсът на аржентинското песо спрямо щатския долар рязко се понижи, а водещият индекс Мервал на аржентинската фондова борса спадна с 38 процента, припомня ТАСС.

Искането на помощ от МВФ през 2018 година стана факт 12 години след предсрочното изплащане на 10 милиарда долара задължения през 2006 година, когато бившият президент Нестор Киршнер реши да скъса отношения с Фонда. По това време цената на соята и на селскостопанските суровини, които по традиция изнася Аржентина, бяха скочили на международните пазари.

През 2001 година южноамериканската страна, неспособна да направи плащанията по този дълг, преживя най-тежкият фалит в историята и остра икономическа и социална криза, която травматизира аржентинците и пазарите, припомня АФП.