17-11-2017 20-11-2018

МВФ: Пандемията може да е повратната точка към зелена икономика

Преходният период за трансформация ще забави растежа в средносрочен план

20:50 | 7 октомври 2020 9 1086 Снимка: IStockphoto

Пандемията от COVID-19 потопи световната икономика в дълбока рецесия, но представлява уникална възможност за правителствата да поемат по пътя на зеления и устойчив растеж, подчертава МВФ в доклад, публикуван днес преди есенните срещи и цитиран от Франс прес.

Коронавирус пандемия

Преходният период, необходим за трансформация на икономиката, ще забави растежа в средносрочен план, особено в страните, силно зависими от износа на изкопаеми горива, и в държавите с бърз икономически и демографски растеж, отбелязват авторите на доклада.

Само че доброволната политика за ограничаване на глобалното затопляне в дългосрочен план ще увеличи приходите на страните, като ограничи щетите и сериозните физически рискове от изменението на климата, които по-специално се характеризират с изключително опустошителни климатични явления, допълват авторите.

Кризата доведе до значително намаляване на инвестициите, констатират икономистите на МВФ.

Сега лидерите могат да управляват държавните си разходи по начин, който е съвместим с декарбонизацията, коментират те, препоръчвайки висок данък върху въглерода и субсидии за зелена енергия.

Освен това мерките за фискално стимулиране, които вероятно ще са необходими след пандемията, могат да дадат възможност за укрепване на зелената и устойчива обществена инфраструктура, твърдят авторите.

Те са изчислили, че координирана политическа стратегия по международния план за смекчаване на климатичните промени може да стимулира глобалния БВП през първите 15 години от възстановяването средно с около 0,7 на сто от глобалния БВП.

През първата половина на този период на работа могат да бъдат наети още 12 милиона души по света.

Икономистите от МВФ предлагат постепенно да бъде увеличен данъкът върху въглерода като мощен инструмент за постигане на необходимото намаляване на въглеродните емисии.

Те все пак признават, че въпреки дългосрочните ползи и първия тласък на икономическата активност, тази политика ще има разходи през целия енергиен преход.

Тези разходи обаче изглеждат управляеми, като се има предвид, че се очаква световният БВП да се увеличи със 120 процента до 2050 година, заключават авторите.

ИЗБРАНО