Годината беше изпъстрена с важни за страната икономически събития и резултати. Подбрахме осем от тях, без да ги подреждаме по тяхната значимост.

Защо ни се изплъзна "Фолксваген"

Надеждата умира последна. Това си казвахме, след като германският концерн съобщи, че замразява инвестицията си от 1.5 млрд. в Турция. Както е известно, България бе основен конкурент на Турция за изграждане на новия завод.

"Кадрите, които виждаме от Северна Сирия, са ужасяващи", казва премиерът на провинция Долна Саксония Щефан Вайл, който е член на Надзорния съвет на "Фолксваген". Не мога да си представя, че при тези условия концернът ще направи инвестиция за милиарди евро в Турция, изтъкна той.

За да си осигури договор за новия завод, страната ни бе готова да удвои субсидиите, които предлага. "Намерихме начин да предложим на "Фолксваген" вместо 135 милиона евро, от 250 до 260 милиона евро", съобщи за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" бившият президент Росен Пленелиев, който сега е председател на Автомобилния клъстер в България. "Докато "Фолксваген" не подпише договора с Турция, ние сме на разположение денонощно, за да успее България", казва още Плевенелиев пред ФАЦ, цитира го Дойче веле.

Дали обаче това увеличи шансовете на България?

Не, не ги увеличи. Няма как с пари на българските данъкоплатци да бъдат закупени 40 000 новопроизведени автомобила, както и няма как държавата да подпомогне концерна с 400 милиона евро - каквито сламки предложил президентът Ердоган (въпреки ограниченията, които налага членството на Турция в митнически съюз с ЕС).

Но по-съществената причина е другаде. Няма съществен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност; тревога будят също така непрозрачността на търговете за обществени поръчки и комуникациите с нереформираната администрация; недостигат обучени и квалифицирани кадри. Тези недостатъци изпъкват от ежегодните анкети на повечето представители на членуващите в Българо-германската търговско-индустриална камара над 500 фирми.

На какво ни научи фалитът на "Томас Кук"

Фалитът на емблематичната (основана през 1841 г.) компания "Томас Кук" (Thomas Cook) разтърси туристическия пазар по света и у нас. Загубите на българските партньори на туроператора са за десетки милиони евро. Значителна част от капацитета на чартърните авиокомпании, които оперират към България беше запълнен от "Томас Кук" за 2019 г., заделен е пак за него и за 2020 г.

И въпросът е ще успеят ли да го пренасочат към други големи туроператори.

И тук идва добрата новина след фалита. И тя е че българският туристически бизнес проумя (който още не е, си е за негова сметка), че трябва да е готов да реагира още при първите сигнали на кризата, каквито имаше отдавна при "Томас Кук", а не да реагира постфактум, когато всичко е загубено. Браншът освен това проумя, че трябва да диференцира риска: някои хотели през юли и август са работели почти изцяло само за "Томас Кук" и 100% през септември.

Поука си взе и държавата: министерството на туризма се бори да прокара промяна в минималните прагове на полицата по задължителната застраховка "Отговорност на туроператора", за да бъде гарантирано обезщетението на туристите.

Дигиталният пробив в НАП

През лятото гръмна скандалът, който най-общо можем да наречем "Дигиталният пробив в НАП". От сървърите на приходната агенция бяха източени личните данни на над пет милиона български граждани, а в общодостъпен сайт във файл "NE SE CHISTIIIIIII" бяха събрани данни за 2099 лица, заемащи висши държавни длъжности (три имена, ЕГН и заемана длъжност). Засегната бе информационната сигурност на десетки търговски дружества и държавни органи". Констатацията за вредите е на прокуратурата, която на порции направи публично достояние доказателства по делото за хакерската атака (протоколи от разпити на свидетели, експертни справки и други документи).

Обвиняем е собственикът на "ТАД Груп" Иван Тодоров, който е в ареста след съдебно решение. Обвиняеми са още двама - Георги Янков и Кристиян Бойков - подведени под отговорност за участие в организирана престъпна група и в действия за създаване на смут.

От приходната агенция в последните дни на юли съобщиха, че ще се свържат персонално със 189 души, за които е изтекла най-много информация: комбинация от имена, ЕГН, адрес, номер, валидност и издател на валидна лична карта. За тези граждани съществува по-голям риск от потенциални злоупотреби и те ще бъдат персонално уведомени от Националната агенция за приходите веднага по телефон или имейл, обявиха на 27 юли от НАП.

И по този въпрос парламентът създаде комисия. Докъде ще я докара, ще видим. Но последно в края на септември нейни членове заявиха, че за сложни ситуации като хакерските атаки са нужни препоръки и законодателни инициативи...

Много или малко остава за АМ "Хемус"

Правителството започна щурм към довършване на АМ "Хемус". Съвсем наскоро то задели почти 1.4 млрд. лв. за проектиране и изграждане на последните 88,9 км от магистралата - от връзката с пътя Русе - Велико Търново до строящия се в момента участък Белокопитово - Буховци.

Вече се строи 134-километровата отсечка от п. в. "Боаза" до връзката с пътя Русе - Велико Търново. За нея кабинетът даде 1.3 млрд. лева миналата година.

Така "липсващата" все още част от Боаза до с. Белокопитово ще свърже вече изградените участъци от двете страни на магистралата (общо 180 км). 89-километровата отсечка трябва да е готова до 2022 г., а лентата за цялата магистрала трябва да се реже през 2024 г.

Този градеж е за отбелязване не само с практическата си значимост, а заради премиера Бойко Борисов, който се зарече да се откаже от политиката, като предаде на народа готова магистрала "Хемус".

Апокалипсисът с АЧС ни подмина

За щастие не се сбъднаха тежките прогнози за милиардни загуби и затриване на цял подотрасъл - свиневъдството. Но и без сбъдване на апокалиптичния сценарий (засега - за нови огнища се съобщава почти всеки ден) африканската чума по свинете нанесе сериозни щети на големи и малки ферми, и на т.нар. задни дворове.

Но както и при фалита на "Томас Кук" и тук има добра новина: дисциплиниране на малки и големи производители. Беше задействан европейският (и световен) маниер за отглеждане на животните и на добива на месо - остава на такова ниво да е и контролът.

Ще има ли "летящ старт" на газовия хъб

Няколко газови проекта ни приближават към бленувания газов хъб "Балкан" - успешно вече е регистрирано и дружеството "Газов Хъб Балкан" ЕАД.

Първият проект вече даде резултат - от 1 януари 2020 г. руският газ ще идва от Турция, по "Турски поток", а не от Румъния, през Украйна, и цената му пада. Това стана възможно след промяна на входната точка на доставка - след междусистемно свързване (такъв е терминът) на действащата точка на трансгранична връзка между България и Турция (пункт за доставка Странджа/ Малкочлар). А министър Теменужка Петкова обясни защо се наложи това: "защото румънските колеги увеличиха значително цената на транзита през Румъния, като се мотивират с инвестиции, които са направили в рехабилитация на инфраструктурата".

Междусистемно свързване беше договорено тази година и с Румъния (пункт на доставка Негру вода 1/ Кардам), като България ще доставя на северните ни съседи 1,5 млрд. м³ газ на година. От 1 януари 2020 г. на тази точка ще се предлага твърд капацитет в размер на над 10 млн. м³ на ден, според плановете на "Булгартрансгаз".

Връзката с операторите на съседните страни (в случая "Боташ" и "Трансгаз") ще осигури пълно запълване на капацитета на съществуващата мрежа и по този начин ще увеличи търговските потоци, търгуеми на газовия хъб, съобщи неотдавна "Булгартрансгаз".

Но черешката на тортата са други два проекта към хъба: "Балкански поток" и газовата връзка с Гърция.

"Балкански поток" ще доставя (засега само) руски газ за Сърбия, Централна и Източна Европа. В проект на стойност $1.1 млрд. саудитската компания "Аркад" полага по 5 км тръби на ден, както увери премиерът. А че ще свърши работата добре няма съмнение, като се има предвид, че изгражда тръбопроводите не на кой да е, а на най-скъпата компания в света - "Арамко".

Програмата минимум е за 250 дни да бъде изградена линейна инфраструктура с приблизителна дължина 308 км, което ще позволи "Булгартрансгаз" да достави необходимите количества газ към Сърбия - от компресорна станция Полски Сеновец в Северна България до българо-сръбската граница (при Зайчар). Останалото от общо 474 км газопровод трябва да е построи за 615 дни.

Впрочем първите 11 км от турско-българска граница са готови и тръбата стигна до компресорна станция "Странджа". Там работи и газоизмервателна станция.

Започна реалното изграждане на интерконектора с Гърция - част от Южния газов коридор, по който България и съседните й страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион и не само.

След приети съвсем наскоро промени Законът за енергетиката се осигурява ликвиден пазар на природен газ в България - газова борса. Според "Булгартрансгаз" тези промени ще дадат възможност за летящ старт на "Газов Хъб Балкан" още от 1 януари 2020 г. Но за една борса трябват повече участници...

Старт на тол системата, макар още пробен

Седмица преди Коледа правителството одобри тарифата за тол таксите, а 4 дни преди Рождество Христово започнаха тестове на системата в реална среда с бордови устройства.

В тестови режим тол системата работи всъщност от 16 август. Още тогава трябваше да започне плащането на тол такси, но беше отложено.

И така, в търговска експлоатация електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние - тол, от превозни средства над 3.5 тона ще бъде въведена най-късно до 1 март 2020 г. Властите се зарекоха това да е крайният срок за задействане на системата и да няма ново отлагане.

Такси ще се плащат за ползване на 6050 км от републиканската пътна мрежа от общо около 20 000 км. Безплатни остават освен 14 000 км републикански пътища и 20 000 км общински.

Очакваните постъпления от тол такси за 2020 г. са за 746 млн. лева.

Потръгна и с втората атомна

България залага на ядрената електроенергетика и това силно прозвуча на последния Европейски съвет. В последните дни ни съобщиха, че е изготвена кратка листа с пет големи играча - световни лидери в бранша, които ще бъдат поканени да предоставят обвързващи оферти за АЕЦ "Белене". Това са руската "Росатом", Си Ен Ен Си (най-голямата държавна енергийна компания в Китай), Корейската хидро и атомна корпорация, френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик".

"Фраматом" имали желание да доставят системите за сигурност за проекта и съответно да финансира този дял от неговото участие, "Дженерал Електрик" също изявили желание за участие с производство на турбини и друго оборудване и да осигурят финансиране за тази част от проекта.

Първите обвързващи оферти се очаква да бъдат готови и представени в началото на месец май 2020 г.

Българската държава ще има блокираща квота (с 30-34%) в проекта и ще участва с апорт на активи - площадка, оборудване (двата готови руски реактора), лицензи.

Гласувайте и коментирайте

Има и други събития и договорености с "мирис на пари", дори много пари, които белязаха годината, например сделката за изтребителите F-16 и пакета "Мобилност". При тях обаче твърде ярки са пресечните точки с политиката.

Предлагаме ви да се включите в анкетата, да коментарите и да предложите ключово за страната ни събитие, което може да сме пропуснали.