Енергийната и здравна криза в Европа се решава по същия начин, по който се решаваха през последните пет години предишните две кризи - кризата с мигрантите и ковид пандемията. На последната среща се видя колко разделен е Европейският съюз и колко са различни позициите на държавите. Така коментира отминалата среща на върха на ЕС бившият заместник-министър на външните работи и икономиката Милен Керемедчиев в студиото на "Още от деня" на БНТ.

"Вече трета криза европейските лидери показват неспособност да се справят с много сериозните предизвикателства, които чукат на вратата ни", обобщи той.

Според него последното взето решение - всяка страна членка да се справя сама с нарастващите цени на електроенергията, е доказателство, че липсва единна позиция на евролидерите как да се спре скокообразният ръст на цените на енергийните доставки.

"Всяка една от държавите - даже няколко направиха минисъюз по време на тази среща, дърпаха в различна посока за различни решения. Вижда се, че Франция, Испания, Гърция настояваха ЕС да купува общо енергоносителите, но Германия настоява това да не е така - те си чакат "Северен поток 2" - обясни той. - Интересно бе и изказването на руския президент Путин, който обвърза повишаването на доставките с газопровода. Русия ще изчака пускането му. И ако това не е извиване на ръце..."

Според него Германия не е ключът към разрешаването на противоречията, защото големите страни-членки са различни като развитие и преход към зелените технологии. Докато северните държат това да става по-бързо, Полша, България разчитат на въглищата.

"8% от БВП на страната зависи от производства, разчитащи на въглища, те много трудно и с тежки реформи ще преминат към зелена енергетика - допълни експертът. - Румен Радев, Франция настояха с група страни ядрената да се признае за чиста и екологична. Унгария защити Полша заради проблемите й с решението на Конституционния съд и върховенството на закона. Когато има групи по интереси и няма единно становище, ЕС ще продължава да бъде слаб."

Според Керемедчиев цените ще растат, инфлацията ще галопира, ЕК трудно ще наложи Плана за възстановяване и няма механизми да се справи с ръста на цените.

Той смята, че новите мерки по Плана ще доведат или до вземане на нови заеми или до вдигане на данъците.

"Вървим към плавното им повишение - неминуемо е", смята той. Според него повишението на корпоративния данък от 10 на 15% няма да отблъсне чуждите инвеститори.

"Те се плашат от тежката бюрокрация, от корупцията - посочи Керемедчиев. - В Плана са заложени 16% от очакваните приходи за държавната администрация. Вместо да намалим административната тежест, тя ще става още по-агресивна", посочи Керемеджиев