17-11-2017 20-11-2018

Лъчезар Богданов: Въпреки октомврийския спад не сме преборили инфлацията

Какво ще влияе на ръста на потребителските цени - лихвената политика на централните банки в Европа и шоковете, свързани с войната и непредвидимите развития на енергийния пазар, които засега не може да се прогнозират

16:24 | 15 ноември 2022 0 355 Снимка: iStock by Getty Images

Отчетеният днес от НСИ спад на годишната инфлация в България до 17,6 на сто през октомври отразява преминаването на пика на енергийните цени в Европа, който беше достигнат в края на август и началото на септември и поевтиняването на петрола, на течните горива и електроенергията. Това каза за БТА Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Той уточни, че все пак става дума за малка корекция надолу. Не сме преборили инфлацията, допълни той и изтъкна, че тепърва предстои да се види какво ще се случи тази зима.

Още по темата

През октомври 2022 г. месечната инфлация в България е 0,9 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация, спрямо октомври 2021 г., е 17,6 на сто, съобщи по-рано днес НСИ. Това е първият спад на годишната инфлация от март 2021 г., показват данните на НСИ.

Друг фактор, който обяснява нивата на инфлацията, е свързан с увеличаването на базата, на която смятаме годишното изменение - миналия октомври вече беше започнало поскъпването на енергоносителите и други ключови суровини. Да припомним, че инфлацията мери промяната в цените (Индекс на потребителските цени - б.р.) - ако те спрат да растат, дори да останат на сегашните високи нива, постепенно темпът на инфлация ще спадне, допълни Богданов.

Същевременно икономистът отбеляза, че енергийната политика на служебния кабинет и в частност тази за течните горива не е сред факторите, допринасящи за понижените стойности на инфлацията. Ако си говорим за течните горива, даже по-скоро обратното. Виждаме, че "Лукойл" получава дерогация за ползване на по-евтин руски петрол, но това не се прехвърля към българските потребители в чувствително по-ниски от европейските цени на вътрешния пазар, допълни икономистът. Той отбеляза, че цените на природния газ и на електроенергията у нас следват европейския тренд и в този смисъл общият спад на тези цени на континента са водещият фактор, свалил отчетената през октомври инфлация - виждаме поевтиняване при природния газ за бита, при течните горива. Заедно с тези краткосрочни изменения, трябва да се отчете и приносът на включването в микса на доставки по-евтиния азерски газ, което пък е резултат от усилията на държавата през последните десет години. По-ниските цени на договорените доставки на втечнен природен газ пък са резултат от пълните хранилища в Европа и топлото време, което чувствително свали текущите цени за месеца.

За бъдещите инфлационни тенденции икономистът посочи, че трябва да се отчитат два фактора - лихвената политика на централните банки на Европа, която започна да се затяга, и шоковете, свързани с войната и непредвидимите развития на енергийния пазар в Европа, които на този етап не може да се прогнозират. Същевременно икономистът е обнадежден от скоростта на строителство на нови терминали за втечнен газ в Европа, което се очаква да минимизира ефекта в енергетиката от подобни шокове и да позволи една по-бърза от очакваната адаптация към диверсификация и алтернативни доставки.

Ако усетят, че кризата с природния газ и електроенергията в Европа постепенно започва да се разрешава и инфлационният натиск започва да се укротява, има по-голяма вероятност някой в България да се осмели да поеме отговорност и да прави управление и коалиция, коментира икономистът, като направи уточнението, че прогнозата отчита по-скоро предполагаемото притеснение на част от партиите да поемат отговорност в очакване на тежка икономическа криза.

ИЗБРАНО