Всеки следобед стотици кубинци наводняват кръстовищата в столицата на Хаити, най-бедната страна в Северното полукълбо, в търсене на дрехи, електрически крушки, парфюми и други стоки, които са дефицитни в родината им, информира Асошиейтед прес.

"Кубинският пазар" в Порт о Пренс е част от търговия, която според оценките ще превиши 2 млрд. долара и се подхранва от увеличената свобода на кубинците да пътуват в чужбина.

Облекло, домашни потреби, железария, продукти за лична хигиена и други стоки в държавните магазини в Куба са два или три пъти по-скъпи, отколкото в други страни, при положение че изобщо се продават на острова. Държавният монопол на Куба върху вноса и износа освен това изключва малкия, но жизнен частен сектор, в който работят над половин милион души, често печелещи три или четири пъти повече от заплатите в държавните предприятия.

Откакто преди пет година Хавана сложи край на непопулярните разрешителни за излизане от страната, кубинците масово летят до леснодостъпни дестинации като Порт о Пренс, Панама сити, Канкун, Гвиана, Тринидад и Тобаго и дори Москва, където натъпкват куфарите си със стоки за лична употреба или препродажба у дома.

В Панама, в свободната търговска зона "Колон" има "Малка Хавана", където през 2017 г. кубинците са похарчили 308 милиона, а за 2018 г. показателят е напът да се увеличи с 8 процента, посочва помощник-генералният управител на зоната Луис Карлос Саенс.

Панама толкова нетърпелива да привлече кубинския бизнес, че посолството й в Хавана започна да издава на място "туристически карти" на кубинците с разрешителни за частен бизнес, заобикаляйки необходимостта от продължителен процес по издаване на визи.

Този вид туризъм диверсифицира търговията, дълго време съсредоточена около Южна Флорида, при която кубинците със семейни връзки в САЩ разчитаха на роднините си за осигуряване на стоки за лична употреба или бизнес цели. Търговията бе изтласкана от Маями след решението на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да изтегли по-голямата част от персонала на посолството в Хавана миналата година. Това прекрати обработката на молбите за визи в дипломатическата мисия и принуди кубинците да пътуват до трети страни, за да кандидатстват за разрешение да пътуват до САЩ.

Кубинците са похарчили над 2 млрд. долара през 2017 г. за стоки, които да донесат у дома, оцени в доклад от август Хаванската консултантска група с централа в Маями. Тези разходи се равняват на между 2 и 5 процента от брутния вътрешен продукт на Куба, според различни оценки.

Страната поддържа строги ограничения върху количествата на стоките, които частни лица могат да внасят и работата на "мулетата", пренасящи стоки за препродажба, технически е забранена според някои официални изявления, но рядко се преследва от властите.

Хаити, която се бори с нарастващо насилие и обезценяване на националната валута, изглежда привлича все повече кубинци, пазаруващи в чужбина.

В квартала около "Кубинския пазар" десетки кубинци въртят семейни хотели за пазаруващите, взети под наем от хаитяни. Десетки хаитянски "водачи" пък помагат на кубинците да издирят специфични стоки.

Кубинци, интервюирани на пазара, разказват, че харчат около 700 долара за самолетни билети, храна и настаняване и още 700 долара за стоки, които да препродадат с достатъчно голяма надценка, за да изкарат печалба от неколкостотин долара на пътуване. Повечето посочват, че пътуват почти всеки месец, изкарвайки допълнително над 2000 долара месечно в страна, където годишната държавна заплата е под 400 долара.