Кристалина Георгиева: ИИ може да засегне 60% от работните места в развитите икономики
В световен мащаб около 40% от заетостта ще бъде променена от технологията, а младите хора са изложени на риск да загубят възможностите си за първа работа,
Около 60% от работните места в развитите икономики и 23% в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето. В световен мащаб делът е около 40%, като технологията може да подпомогне работата на хората, да промени необходимите умения или да доведе до отпадане на позиции. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на дискусия за влиянието на изкуствения интелект върху заетостта, предаде БТА.
"Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами", каза Георгиева на събитието "Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места", организирано от Световната банка в Банкок в рамките на годишните срещи на двете международни финансови институции за 2026 г. В дискусията участваха още президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.
По думите на Георгиева ефектът вече се усеща. По-малкият дял на засегнатите работни места в държавите с ниски доходи не означава, че те са по-добре подготвени за промените, а че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в техните икономики.
Изследване на МВФ за американския пазар на труда показва, че вече 10% от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции обикновено са по-добре платени. В същото време намаляват работните места с рутинни и повтарящи се задачи, докато заетостта с по-ниско заплащане нараства в строителството, центровете за данни и услугите.
Нетният ефект върху заетостта в разгледаната част от американския пазар е положителен, но това не е достатъчно основание за успокоение, подчерта Георгиева. Причината е, че увеличението идва от позиции с по-ниско заплащане.
Особено уязвими са младите хора, които често започват кариерата си с изпълнение на рутинни задачи и постепенно натрупват опит. Ако тези позиции намалеят, навлизането им на пазара на труда може да стане по-трудно, а възможностите им за професионално развитие да се ограничат.
Затова според Георгиева правителствата трябва да следят промените в заетостта, да преразгледат образователните системи и да насърчават ученето през целия живот. Необходимо е да се оценят и последиците за публичните финанси. Ако делът на доходите от труд намалее за сметка на доходите от капитал, държавите ще трябва да преосмислят как да осигуряват бюджетните си приходи, значителна част от които идват от облагането на труда.
Георгиева предупреди, че не може да се предвиди точно как ще изглежда пазарът на труда след 5 години. Затова наблюдението и анализът трябва да водят до конкретни мерки, а не да остават само на ниво прогнози.
Георгиева открои 2 основни етапа в икономическото въздействие на технологията. Първият е свързан с увеличаването на инвестициите в центрове за данни и разработването на модели за изкуствен интелект. Засега този процес подкрепя растежа в ограничен брой икономики.
Световната икономика продължава да нараства с около 3% въпреки отрицателното влияние на сътресенията в енергийните доставки, посочи управляващият директор на МВФ. САЩ, Китай и Индия са сред основните разработчици на технологията, а редица азиатски икономики участват във веригите за доставка на необходимата инфраструктура.
Следващият етап ще дойде с по-широкото използване на изкуствения интелект в бизнеса и обществения живот. Според представените оценки това може да увеличи икономическия растеж в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия - с между 0,2 и 0,8 процентни пункта.
Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата, произтичаща от застаряването на населението, заяви Георгиева.
За да се възползват от тези възможности, развиващите се държави трябва да инвестират в надеждно електроснабдяване и цифрова инфраструктура, да подготвят работната си сила и да осигурят защита срещу злоупотреби с технологията.
Президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга постави акцент върху необходимостта от създаване на работни места за младите хора в развиващите се държави. През следващите 15 години 1,2 млрд. души ще достигнат възраст за навлизане на пазара на труда, посочи той.
По думите му частният сектор създава между 75% и 85% от работните места, затова правителствата трябва да осигуряват подходящи условия за инвестиции. Банга открои 5 области с потенциал за заетост: инфраструктурата, земеделието с малки стопанства, първичното здравеопазване, туризма и производството с по-висока добавена стойност.
Той обърна внимание на възможностите на т.нар. малък изкуствен интелект - достъпни приложения, които решават конкретни проблеми, без да изискват мащабни технологични системи.
Като пример Банга посочи здравен център в Индонезия, където медицинска сестра може да изпрати снимка на кожен обрив на лекар, който да оцени случая, или да използва местен инструмент с изкуствен интелект за първоначална оценка.
Друг пример е платформа за индийски земеделски производители, разработена с помощта на "Гугъл". Тя свързва фермери и кооперативи с доставчици на семена и торове, застрахователи, кредитори и пазари за продукцията. Чрез телефона си фермерка може да установи заболяване по растение и да поръча подходящ инсектицид от кооператива срещу 25 рупии.
Според Банга подобни приложения могат да повишат производителността и да създадат работни места, съобразени с местните потребности. Целта е да се откриват нови възможности за заетост, вместо работните места просто да се прехвърлят от развитите към развиващите се страни.
Президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира достатъчно качествени работни места. Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия отчитат сравнително добър растеж, но създаването на заетост остава слабо. Според него изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване, ако не се използва целенасочено за създаване на работни места.
Шанмугаратнам открои зелената енергетика като една от възможностите за разширяване на заетостта. По думите му при инвестиция от 1 млн. долара възобновяемата енергетика създава 3 пъти повече работни места от енергетиката, основана на изкопаеми горива.
Значителен потенциал има и в здравеопазването. Броят на медицинските сестри спрямо населението в развиващите се държави е между 5 и 10 пъти по-нисък от този в развитите икономики. Дори частичното преодоляване на тази разлика би изисквало повече лекари, медицински сестри и здравни работници в местните общности, посочи Шанмугаратнам.
Според президента на Сингапур изкуственият интелект ще замества човешкия труд постепенно - задача по задача. Това оставя време за придобиване на нови умения, но не премахва риска за хората, които тепърва започват професионалния си път.
Шанмугаратнам предупреди, че възможностите за първа работа на завършилите образование намаляват в развитите икономики, особено в технологичните сектори. По думите му в САЩ търсенето на висшисти е намаляло за първи път от един век, а предимството им по отношение на заплащането се е свило значително.
Той призова правителствата да работят с частния сектор за осигуряване на първа работа на младите хора. Необходими са повече практически занятия, стажове и обучение в предприятията, така че образованието да отговаря по-добре на променящите се потребности на пазара на труда.
В края на дискусията Георгиева заяви, че би искала изкуственият интелект да поема задачите, които хората не желаят да изпълняват, за да могат те да се занимават с това, което обичат. Тя свърза тази цел с повишаване на производителността и жизнения стандарт, без да се губи човешкото достойнство.