Инж. Георгиев, като председател на Асоциацията топлофикационните дружества в България (АТДБ), ни обяснете на широкота аудитория защо са въведени така наречените въглеродни емисии? Повечето хора реално започнаха да се информират за тях, откакто топлофикациите обявиха, че цените им рязко се вдигат и това влияе и на цената на услугите?

Всъщност търговията с въглеродни емисии има много дълга история. Концепцията, тръгва още от 1997 година с протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН за изпълнение на климата и представлява международно споразумение за борба с климатични промени и глобалното затопляне. Страните поемат ангажимент да намалят парниковите газове, и най-просто казано системата е "ако имаш производство, което отделя такива емисии, си плащаш отделяните обеми".

Някой го беше определил по находчиво като принципа "цапаш-плащаш". След 1997 година особено в Европейския съюз се разви една много сложна система за търговия с такива въглеродни емесии и тя е в основата на стратегията за намаляване на емисиите на парникови газови от промишлеността и енергийния сектор. Най-голям дял в общите емисии на парникови газове в страната има сектор "Енергетика", за това е важно да обновим и модернизираме именно него. Това е приятната част от историята, мога да Ви кажа и неприятната страна за българската енергетиката?

Коя е неприятната част?

Ами у нас огромна част от мощностите за ток все още са на въглища. Имаме и доста въглищните топлофикации, които трябва да закупуват емисии. Техният брой ежегодно се определя от количеството използвани въглища. Колкото повече изкопаеми горива се използват, толкова повече въглеродни емисии трябва да се закупят. Представете си какви разходи са това за въпросните икономически субекти, цените се вдигнаха много и в един момент просто производството на енергия от въглища ще стане чисто икономически невъзможно. Това е въпрос от стратегическо значение за бъдещето на страната ни въобще.

А как вървят цените им?

Реално преди 5 години се търгуваха по 5 евро за тон. В момента цената им е около 30 евро. Сами можете да калкулирате вдигане с 6 пъти за "петилетка" както казваха на времето, означава неимоверно увеличение на производствените разходи за въглищните предприятия. Цените на разходите Ви не се регулират, а продавате услуги на регулиран пазар. Това настина е много трудна задача.

А каква е целта на ЕС с налагането на този своебразен данък под формата на емисии?

Целта е повече от добра. Европейският съюз има за цел да бъде световен лидер в борбата с изменението на климата и в тази връзка се стреми да постигне целите на Парижкото споразумение от 2015 година, което постави още по-големи изисквания за борба с климатичните промени.

След това дойде и Европейският зелен пакт, който касае членовете на Съюза ,който за трети път на международно ниво завиши екологичните изисквания.

Всичко това е наистина много хубаво, но на национално или на регионално ниво обаче води до това, че на топлофикациите се налагат да правят все по-големи разходи с цел инвестират в по-екологично производство.

Не съм противник на търговията с емисии, просто е нужно да се отчита, че борбата за чиста природа, когато е реална, а не само като лозунги или хепънинги на някое зелено НПО , изисква огромни инвестиции. От къде една въглищна топлоцентрала в средно голям град да намери подобни ресурси? Не може да вдига цените на услугата, защото цените се определят от КЕВР. А дори да може да ги вдигне, колкото иска, тя пак не може да го направи, понеже българските абонати нямат доходите, за да плащат по-високи цени. Получава се омагьосан кръг, от който трябва да се излезе много внимателно, ако искаме реални промени.

Какви са целите за намаляване на парниковите газове в количествена стойност?

Доколкото съм чел интегрирания план на България в областта на климата, целта е емисиите на парникови газове да се намалят с 40% в сравнение с 1990 година. Реално всички сектори трябва да положат усилия и да допринесат за тази промяна.

Как ще се постигне тази цел?

С трудна и упорита работа и държавнически решения. С постепенно и разумно премахване на въглищата. Чрез увеличаване на дела на производството на енергия от природен газ, биомаса, въвеждане на водородни технологии, както и създаване на по-голям брой мощности на вятър и слънце. Заместването на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита се препоръчва и се разглежда като един от начините за повишаване на енергийната ефективност. Предвижда се използването на биомаса да нарастне във всички сектори: електрическа енергия, топлинна енергия, енергия за охлаждане и транспорт.

Ще направите ли обща характеристика на енергийните източници в България?

Към момента България използва в максимална степен съществуващия потенциал на местни ресурси при спазване на екологичните изисквания. Основни енергоносители за производство на енергия са твърдите горива, за които говорим и ядрената енергия. Централите, използващи местни въглища генерират 48% от производството на енергия и са гарант за енергийната сигурност и конкурентоспобността на българската енергетика. Ядрената енергия също е важен енергоносител, който обезпечава базовото производство на електрическа енергия благодарение на предвидимите и конкурентни цени. АЕЦ Козлодуй осигурява над 30% от производството на електричество и също е важен гарант за сигурността на доставките. Използването на енергия от възобновяеми източници е третият по значимост местен енергиен ресурс, който се увеличава през последните години. Основен принос има нарастването на потреблението на биомаса, както и използването на слънчева и вятърна енергия за производство на електрическа енергия.