17-11-2017 20-11-2018

Какво постигна светът 5 години след Парижкото споразумение за климата

Ако стимулите се насочат в посока позеленяване на икономиката, могат да намалят през 2030 г. емисиите на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база, което ни дава 66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C.

Снимка: Getty Images

Какво постигна светът 5 години след Парижкото споразумение за климата

13:35 | 14 декември 2020

| Автор: Рая Лечева, 3e-news

15 1721 Снимка: Getty Images

Преди пет година, на 12 декември 2015 година Айфеловата кула и Триумфалната арка бяха осветени в целено с надпис: "Парижкото споразумение е изпълнено". След пет динамични години и една в битка с пандемията COVID-19, равносметката е: целите за ограничаване на годишната температура с 2°C са постигнати, но и един голям успех, тъй като климатичните промени не се превърнаха в една от най-важните теми за човечеството. В Париж през 2015 г. светът се съгласи да ограничи температурите с 2°C, като обеща да положи всички усилия да постигне и още по-амбициозна цел да ограничи повишаването на температурата с 1.5°C до 2050 година.

Крах или успех

Температурните скокове, предвидени за по-късно този век леко отслабват. Преди срещата на върха в Париж през 2015 г. глобалните емисии бяха на път да повишат температурите с 3.5° C до 2100 г., според изчисленията на Climate Action Tracker, научен консорциум с нестопанска цел, сега тази траектория се изравнява до 2.9° C.

Промяната е резултат от комбинация от технологични, икономически и политически промени, казва Бил Хеър, физик и главен изпълнителен директор на Climate Analytics, организация с нестопанска цел, която е част от консорциума. Цената на технологиите за възобновяеми енергийни източници, например, слънчевата енергия, спадна рязко. Икономическият растеж се забави. Регламентите, особено в европейските страни, започнаха да отнемат малко от емисиите. В Европа емисиите спаднаха до 2018 година с 23% под нивата от 1990 г.

Спринт към Глазгоу през ноември 2021 година

За да останат температурите под прага на затопляне от 2° C - или под границата от 1.5° C, която според уязвимите островни държави е необходима, тъй като трябва да се предотврати поглъщането на техните общности от нарастващите морета - страните, подписали споразумението ще трябва да се ангажират с по-строго намаляване на емисиите. С виртуално събитие "Спринът към Газгоу", на 12 декември, ООН, Великобритания, Франция и други стани напомниха на световните лидери, че борбата с климатичните промени не може да чака.

Тази година пандемията обсеби глобалната политика и отложи редица събития, включително и годишната международна среща за климата под егидата на ООН в Глазгоу, Великобритания. Тази среща на високо равнище, смятана за един от последните шансове светът да поеме в правилна посока беше отложена през ноември 2021 година и е планирано да бъде присъствена.

Не е ясно обаче, дали съществува все още политическа воля. Това, което трябва да се случи през следващите няколко години е нещо много по-трансформационно, коментират анализаторите.

Задължително е светът да се възползва от временния спад на емисиите

Има признаци например, че много страни няма да използват намаленията на емисии, причинени от пандемията, като възможност да дадат тласък на своите климатични амбиции. Най-богатите страни в света, Г-20, са заделили 12 трилиона долара за справяне с икономическите смущения, причинени от COVID-19, но само една четвърт от донорите отделят средства за усилия за намаляване на въглеродните емисии, според нов доклад от Програма на ООН за околната среда. "Никога не сме имали от 10 до 20 трилиона долара, които ще бъдат изразходвани през следващите 24 месеца, никога преди да рестартираме световната икономика", заяви Андрю Стийр, президент на Световния институт за ресурси, на пресконференция тази седмица. "Ако инвестираме това във вчерашната икономика, ние по принцип извършваме смъртен грях за нашите внуци."

Страните на върха ще се изправят и пред други финансови предизвикателства. Много водещи развити държави обявиха инициатива за удвояване на разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия до тази година, увеличение от 10 милиарда долара годишно. Досега обаче усилието доведе до изразходване на едва 4,9 милиарда долара. Също така не е ясно дали най-богатите държави се справят с предварително обещаните 100 млрд. долара годишно публично и частно финансиране за икономика, свързана с климата като проекти за възобновяема енергия.

И въпреки надеждите, че един от най-големите емитери САЩ ще се върнат в Парижкото споразумение след Джо Байдън встъпи в длъжност, все още съмненията за смели реформи остават.

Крачка назад ли направи Европа в петък?

В петък лидерите на ЕС се съгласиха с план за намаляване с 55% до 2030 г. Според екологичните организации това обаче е отстъпление от целите на Парижкото споразумение, защото намаляването на емисиите вследствие на пандемията са временно явление. А Европа иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени.

Всъщност Европа е най-големият консуматор на въглеродни емисии и е много важно какъв сигнал дава на света. Според неправителствената организация Световен фонд за дива природа WWF Европа трябва да постави 65% вместо приетите 55% намаляване на емисиите. На първо място Европа говори за нетно количество емисии, което автоматично значи, че от целта отпадат средно 6-7% емисии, които се поглъщат от горите. Така реално се изпълнява цел от 48%. "Ние искаме 65%, а не 55%, защото с 55% ЕС, не можем да удържим покачването на температурата до 1.5 градуса по Парижкото споразумение, според всички научни прогнози", коментират в свое съобщение от международната организация (повече подробности можете да прочетете тук).

Само преди дни излезе Emissions Gap Report 2020 на UNDP, в който ситуацията с нивата на глобалните емисии влизат в критична посока и сме се запътили в посока 3° C. Докладът на UNDP оценява разликата между очакваните вредни емисии и тези, съответстващи на ограничаване на глобалното покачване на температурата през този век, както е договорено в Парижкото споразумение от 2015 година. Емисиите на парникови газове са достигнали нов връх през 2019 г., поставяйки планетата в траектория за повишаване на температурата с 3° C.

Свидетели сме на екстремни климатични промени, като свръх бързо топене на арктическите ледове, както и рекордни горещи вълни и горски пожари в Сибир, Западните части на САЩ, Амазонка и Австралия. Според програма "Коперник" ноември е най-горещият ноември в историята, а "2020 г. е на път да бъде една от най-топлите години откакто се извършват метеорологични измервания. Емисиите на парникови газове продължават да се покачват на процента база и от 1,4% годишно от 2010 г. насам, вече сме на темп на покачване с 2,6% през 2019 г., отчасти и поради голямото увеличение на горските пожари и отделените колосални емисии от тях през последната година.

На годишна база, общите емисии на въглероден диоксид за 2019 г. поставят нов рекорд от 59,1 гигатона.

66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C

Докладът дава прогноза, че зелените инвестиции в рамките на правителствени стимулиращи пакети за изваждане на икономиките от предизвикания от пандемията спад могат да намалят вредните емисии, предвидени през 2030 г., с до 25 на сто. Ако стимулите се насочат в посока позеленяване на икономиката, могат да намалят през 2030 г. емисиите на въглероден диоксид до 44 гигатона на годишна база, което ни дава 66% шанс за задържане на повишаване на температурата под 2° C, но това не е достатъчно за постигане на целта от 1,5° C.

Късно ли е да постигнем напредък "to get on track"?

И въпреки това много анализатори ще кажат, че все още не е късно да се постигне напредък. Щастливи сме, че включихме Парижкото споразумение, но все още сме далеч от целта, призна Клаус Рьорих, координатор на климатичната политика на ЕС. Науката е категорична, че емисиите трябва да бъдат намалени не с 55, а с 65% до 2030 г. Според Рьорих сделката на лидерите на ЕС е важна стъпка сама по себе си точно преди преговорите по случай петгодишнината от Парижкото споразумение. Но Европа трябва да засили амбициите си. "Всяко време, което губим, намалява вероятността за постигане на температурните цели. През последните пет години е направено твърде малко, вярно е ", каза той, като посочи, че първоначалното намаление от 40%, планирано от ЕС, е" абсолютно недостатъчно ".

В Европа всъщност ключовият въпрос е не толкова самата нетна цел за намаляване с 55%, а въпросът за това как ще се разпределят парите и как по-бедните страни с по-висок дял на високовъглеродни инсталации като България ще се възползват от парите на ETS чрез фонда за модернизация. По-специално Полша се опитва да осигури своя дял от пари и освобождавания за безплатно разпределение за промишлеността чрез конкретен текст в заключенията. Как точно ще се разпределят парите ще се изясни до края на годината, за да бъде отразено и в следващия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19.

3e-news.net

ИЗБРАНО