Канада, Нова Зеландия, САЩ и Австрия са въвели квоти за икономическата имиграция, прилагайки различни процедури, както това планира да направи и Франция.

Френското правителство ще обяви днес след междуминистерско заседание, посветено на имиграцията, 20 мерки, сред които е и въвеждането на цели, определени с цифри, за икономическата имиграция, информира в електронното си издание френският в. "Сюд Уест".

Канада, Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Япония, Южна Корея, Италия, Унгария, Австрия, България, Естония Ирландия, Португалия, Словакия . . . По света и в Европа редица страни са въвели лимити, определени с цифри или с други думи квоти за икономическата имиграция.

Какво означава "политика на квоти"?

Политиката на квоти цели да ограничи имиграцията според националността или квалификацията, за да подкрепи заетостта на гражданите на страната.

Квотите за имигранти се определят всяка година като брой или процент спрямо всички влизащи в дадена страна имигранти.

Франция

Тази политика се е прилагала във Франция през 30-те години, но след войната е изоставена. Кандидатът, а след това вече и президент Никола Саркози съживява тази политика през 2007 година.

Канада

Канада договаря квотите със страните, с които е сключила споразумения. Страната, която страда в момента от истински недостиг на работна сила и има най-ниската безработица за последните над 40 години, всяка година определя броя на хората, които могат да пристигнат на нейна територия. За 2019 година целта е 330 000 души, а това е малко по-малко от 1 процент от населението й.

За сравнение Франция е предоставила 255 550 разрешителни за престой през 2018 година, от които 33 502 или 13 процента са с икономически мотив.

Има квота за всяка страна и за всяка категория визи. Младежката възраст на кандидатите е важен критерий за по-добро интегриране на трудовия пазар и в обществото. В момента например има 2200 работни позиции, които могат да бъдат заети от млади професионалисти французи и само 380 - от германци. Подборът се прави според профила на кандидатите, професионалните и езикови умения.

Канада има и други критерии за имиграцията. Събирането на семейства представлява близо една четвърт от броя на имигрантите. Кандидатите се подбират според родствената им връзка с канадски гражданин. Страната е запазила през 2017 година близо 13 процента от броя на имигрантите, които могат да влязат на нейна територия, за хора, пристигнали по хуманитарни причини, сред които и бежанци.

Нова Зеландия

Нова Зеландия също е въвела квоти, които се попълват чрез точкова система, подобна на използваната от Канада, според икономически и професионални критерии, които варират силно в зависимост от потребностите на страната.

Квотите за бежанци бяха увеличени неотдавна от тази островна страна. Броят на пристигащите в Нова Зеландия по хуманитарни причини е нараснал от 750 през 1987 година до 1500 бежанци годишно, заяви през септември миналата година Върховният комисариат по бежанците на ООН.

САЩ

Кандидатите за имиграция се избират на случаен принцип от компютър сред отговарящите на определени критерии и въз основа на броя на наличните визи за всеки район и държава.

САЩ са избрали метода на лотарията на "Зелена карта". Всяка година от октомври до ноември кандидатите да имигрират в страната могат да се запишат, за да получат карта за постоянно местоживеене в САЩ. Максимум 55 000 от тях биват избирани всяка година.

Други видове работни визи могат да бъдат издадени извън прословутата "Зелена карта", но те също са ограничени от квоти. Само 65 000 визи от вида Ейч 1 Би, най-често за специалисти със специфична професионална подготовка, могат да бъдат дадени за една финансова година за граждани от целия свят.

Какво е положението в ЕС?

След Амстердамския договор от 1997 година ЕС може да определя условията за влизането и престоя на законните имигранти. ЕС има регламент за имиграцията на квалифицирани работници, която се прилага във всяка страна членка. Освен това ЕС въведе преди няколко години "Синя карта", чиято цел е да улесни наемането на работа на квалифицирани чужденци, които не са европейци. Това решение обаче далеч не се възприема положително от всички страни членки, отбелязва френският всекидневник.

На Стария континент от началото на 2010-те години Великобритания използваше точкова система, за да ограничи броя на гражданите на трети страни, които влизат в Обединеното кралство, а за няколко страни действаха различни процедури за квоти, когато става дума за икономическа миграция: Австрия, България, Естония, Унгария, Ирландия, Португалия, Словакия. След кризата с мигрантите и забавянето на икономиката към тях бе добавена и Чехия.

Австрия: точкова система "червено-бяло-червено"

В страната, където общият брой на разрешителните за работа е максимум 8 процента от трудоспособното население, имиграцията на квалицифираните работници от цял свят се регулира от 1 юли 2011 година чрез системата на картата "червено-бяло-червено".

Тази система, която отчита определени критерии, позволява имиграция за определен период (24 месеца) за квалифицирани работници и техните семейства от други страни, извън ЕС. Друга система се прилага за гражданите на страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Австрийската точкова система се основа на следните критерии: квалификация, професионален опит, владеене на езика, възраст и образование, придобито в Австрия, за хората с висока професионална квалификация. Имигрантите в Австрия, получили картата "червено-бяло-червено", не са длъжни да доказват познание на немски език, но владеенето на немски или английски дават допълнителни точки.