Каква България след COVID-19 иска бизнесът?
За синергия между стълбовете на Плана за възстановяване
Да се създаде специализирана програма за зелени бизнеси ще настояват екологични и бизнес сдружения, които участваха в дискусията "България след COVID-19 - зелено възстановяване или сив застой", организирана от Коалицията "За зелен рестарт", която обединява MOVE.BG, WWF, Грийнпийс България, Институт кръгова икономика.
Инициатор на за програмата е Саша Безуханова, създател на интернет платформата MOVE.BG за иновативни решения за обществена промяна. По думите на Безуханова, въпреки че е предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 кръговата икономика е слабо адресирана. "На европейско ниво European Innovation Council с ресурс над 7 млрд. евро предлага възможности за подкрепа на зелени бизнеси. Правителството е необходимо да създаде локални инструменти, тук има нужда от приземени и на местно равнище решения и иновации", призова създателят на MOVE.BG.
Според Безуханова, Фондът на фондовете също може да е инструмент през следващия програмен период за зелени компании. Но трябва да се създаде целева програма за стартиращи компании и модели за зелено финансиране на бизнеса, допълни тя. В България в момента няма понятие стартиращо предприятие с 7 човека, които правят върхови технологии. Техният статут е изравнен като стойност с кварталния магазин. Ако продължим да финансираме само индустриални зони, ще продължим да се асоциираме като държава на ишлемето, подчерта Безуханова.
Възстановяването на баланса между човек и природа зависи от това как планираме нашето икономическор развитие, кризата ускори пренареждането на света, коментира още Саша Безуханова. Европа гласува безпрецедентен план от 750 млрд. евро за възстановяване в борба срещу кризата с помощта на иновациите, дигитализацията и кръговата икономика. Планът има нужда от преработка, а събитието е сигнал, че има време да се ревизира с участието на по-голям кръг от бизнеса, организации и граждани. Това е ангажимент на всички нас да осигурим нашето общо бъдеще, допълни Безуханова.
Тези средства за България все още не са гарантирани, така че страната ни трябва да подготви достатъчни добри реформи, които да отговарят на европейските разбирания за кръгова икономика.
За стълб Зелена България е заделен близо 37% ресурс от всички средства в Плана за възстановяване или това са 4.499 млрд. лева, което е с най-голям дял от всички сфери.
За да постигнем природосъобразна икономика трябва да създадем икономика с добавена стойност, препоръча Момчил Василев, управляващ директор на Endevear България. Европа в момента се опитва да наваксва спрямо САЩ, Китай и други страни и ни предоставя икономическа воля и кураж да вземем по-смели мерки. Но трябва да решим къде е мястото ни след 10-20 години, тези цели ясно да се отразят в Плана. В Плана за възстановяване и устойчивост липсва още интегрален подход за цялостната картина. Планът освен това не е магическо лекарство да решим проблемите на бъдещето. Ролята на държавата е да създаде средата и да стимулира частния сектор. Целта ни трябва да е създаване на бизнеси с добавена стойност, увеличаване на производителността на труда и увеличаване на зелените работни места. Политиките касят разходната част на бюджета и ангажиране на държавния апарат, а не поставяне на бизнеса като водещ. Спешни мерки достъп до капитал и по-голям финансов ресурс.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}