Как се справят със сметките за отопление нашите съседи на Балканите

Снимка: iStock Images

Как се справят със сметките за отопление нашите съседи на Балканите

Турция е шампион в Европа с най-голямото поскъпване на електричеството и газа в последните две години.

11:05 | 22 ноември 2021

7 4368 Снимка: iStock Images

В началото на есента и в навечерието на зимата 15 процента от работещите бедни в Европа няма да могат да включат отопление. Този процент се равнява на 2 713 578 души в цяла Европа, предупредиха от Европейската конфедерация на профсъюзите.

Още по темата

През последното десетилетие ситуацията се е влошила в десетина държави-членки на ЕС, а сега рязкото покачване на цените на електроенергията в Европа рискува да доведе до енергийна бедност още повече работещи.

Данните сочат, че България е на второ място в списъка с най-висок процент на работещите бедни, които не могат да си позволят отопление. Подредбата е следната: Кипър - 45,6 на сто (14 398 работещи), България - 42,8 на сто (129 990 работещи), Литва - 34,5 на сто (35 371 работещи), Португалия - 30,6 на сто (157 612 работещи), Гърция - 28,7 на сто (122 323 работещи), Италия - 26,1 на сто (833 311 работещи).

Каква е ситуацията при нашите съседи на Балканите и как се справят те със сметките за отопление?

Турция

е шампион в Европа с най-голямото поскъпване на електричеството и газа в последните две години. През периода от първото полугодие на 2019 до първото полугодие на 2021 г. цените на електроенергията в Турция са скочили с 47,4 на сто, а на природния газ с 42,3 на сто, показват данни на Евростат, представени в турски медии.

Природният газ е основен източник на отопление в Турция, където броят на абонатите на газоразпределителните дружества миналата година е наброявал 17,5 милиона. Средно през 2020 г. турските домакинства са платили за сметки за газ по 1990 турски лири годишно /около 200 евро по курса към края на миналата година/, показва статистиката. За четиричленно семейство сметката за газ е в порядъка на 200-400 лири /16-32 евро/ на месец, според информация на сайта за продажба на недвижими имоти Root Invest.

Напомняйки, че в Европа цената на синьото гориво е скочила от 115 долара в началото на 2020 г. на 1100 долара /за хиляда куб.м/, турският президент Реджеп Тайип Ердоган изтъкна, че държавата все още осигурява на домакинствата газ при цена от 150 долара. "Гледайки продажните цени, можем да кажем, че сме субсидирали домакинствата с 50 милиарда турски лири, осигурявайки им газ при намаление от 76 на сто", каза президентът.

Отделно, Ердоган представи сметки, според които правителството е субсидирало потребителите на електроенергия със 17 милиарда турски лири, отразявайки едва половината от скока на електроенергията в цената за електричеството за бита.

Критични към правителството турски медии обясняват субсидирането със страх от предсрочни избори, като изтъкват, че практиката е довела до загуби в размер на милиарди долари за държавната енергийна компания БОТАШ.

Независимо от облекченията обаче, някои турци, затруднени да плащат сметките си за електроенергия и газ, потърсиха спасение във въглищата и дървата, но и там поскъпването е значително, отбелязват местни медии, позовавайки се на данни на Турския статистически институт. Докато през 2019 г. тон дърва за огрев е струвал 643 турски лири /51 евро/, през октомври тази година цената е скочила на 1015 лири /80 евро/, а цената на тон въглища се е увеличила от 1069 лири /85 евро/ на 2159 лири /171 евро/. Това означава, че при дървата цената през последните три години е скочила с 43 процента, а при въглищата със 101 процента.

Румъния

През октомври парламентът на Румъния одобри закон за поставяне на таван на цените на електроенергията и природния газ и отпускане на компенсации за фактурите през тази зима, след като цените на енергията достигнаха рекордни стойности в цяла Европа. Законът има за цел да ограничи "ефектите от увеличението на цената на енергията върху битовите потребители и малките и средни предприятия" и определя схема за оказване на подкрепа при плащането на сметките за ток и газ.

За битовите потребители мярката предвижда компенсация на стойност до 0,29 леи (0,11 лв) на киловатчас за електроенергията при потребление до 300 киловатчаса месечно. В случая на природния газ се компенсират до 33 процента от цената му в договора за доставка при потребление на до 1100 кубически метра общо за петте месеца. Мярката е в сила от 1 ноември 2021 г. до 31 март 2022 г. и засяга около 16 милиона потребители в Румъния.

"Става дума за 5 200 000 домакинства по отношение на електроенергията, тоест около 13 милиона румънци, и 2 200 000 домакинства що се отнася до природния газ, тоест над 3 милиона румънци. На практика това са 65 процента от свързаните с електропреносната мрежа и също 65 процента от свързаните с газопреносната мрежа", уточни министърът на енергетиката Вирджил Попеску.

Успоредно с това Румъния постави таван на цената на електроенергията в периода 1 ноември 2021 г. - 31 март 2022 г. до 1 лея (0,40 лв) на киловатчас, а цената на природния газ беше ограничена до 0,37 леи (0,15 лв) на киловатчас.

Допитване на института Инскоп Рисърч от 2019 г. сочи, че 43,4 процента от анкетираните се отопляват през зимата с печка на дърва, въглища или природен газ, 35,7 процента имат локално парно на газ, 13,5 процента ползват централно отопление (в блока или квартала), а 1,8 процента имат електрическа система за отопление. 5,5 процента казват, че използват друг източник на отопление, като най-често се посочват парно на дърва или пелети. В селата делът на домакинствата, които се отопляват с дърва, достига 85 процента, сочи статистиката.

Гърция

Значително поскъпване на електроенергията отчитат и в Гърция. Последните данни сочат, че цената на електрическата енергия на едро е скочила с пет пъти спрямо същия период миналата година. Гърция изпреварва Сърбия, България и Румъния по цената на тока.

Допълнителен проблем създава и фактът, че страната е зависима от вноса на електроенергия. Високите цени на пазара на едро неминуемо се отразяват и на крайния потребител.

В условията на енергийна криза и увеличаващи се цени очакваното понижение на температурите може да доведе Гърция до енергиен Армагедон, както духовито определят ситуацията гръцките медии.

Притеснения буди и фактът, че има недостиг на въглища, а традиционно именно работещите на въглища електроцентрали, поддържат енергийната система на страната, когато е подложена на най-голям натиск. Проблемът се очаква да се задълбочава в и бъдеще, тъй като страната пое ангажимент да се откаже от централите си на въглища.

Изключително сложната ситуация по отношение на пазара на електроенергия създава сериозен натиск над потребителите и компаниите, а правителството усеща, че предвидените в бюджета средства за енергийни помощи няма да са достатъчни.

Гръцките домакинства са подложени на голям натиск, тъй като освен с по-високите сметки за ток, ще трябва да се справят и с увеличени сметки за природен газ.

До момента кабинетът на Кириакос Мицотакис увеличи на два пъти енергийните помощи за домакинствата и малките компании, но не е изключено да има ново увеличение през декември. За момента перото за енергийните помощи, предвидено от правителството възлиза на 500 милиона евро. Пакетът с помощи започна да се прилага от септември.

Планира се да се разшири обхватът и на помощите за отопление, като целта е тазгодишният период програмата да помогне на над един милион домакинства.

Сърбия

обяви, че не планира да увеличава цената на електроенергията.

"Страната е напълно подготвена за този зимен сезон и най-важното е, че Сърбия ще има електричество във време на световна енергийна криза", обяви и.д. на Сръбската електрическа компания "Електропривреда Сърбие /ЕПС/ Милорад Гърчич пред РТС. Според него благодарение на политиката, която води сръбският президент Александър Вучич, Сърбия е енергийно независима от външни фактори и ЕПС не предвижда поскъпване на електроенергията.

Това обаче не е точно така, тъй като енергийната независимост на Сърбия зависи до голяма степен от цената, на която ще купува природен газ от Русия. Сръбският президент Вучич обяви, че на срещата с руския президент Владимир Путин, която е насрочена за 25 ноември, ще се опита да договори с Путин по-ниска цена на газа за Сърбия през 2022 г.

Според новия закон за енергетиката в страната социално слабите имат статут на защитени потребители на електричество и газ. Тези потребители имат право на безплатни киловати или на намаление на определени количества електричество или газ в зависимост от това колко е голямо домакинството. В новия закон се въвежда и понятието "енергийно застрашен потребител на топлинна енергия", каквито според оценките са до 20 000 потребители.

Статут на енергийно защитен потребител на електроенергия имат домакинства от един член, който харчи 120 киловатчаса месечно, с двама или трима членове при потребление на 160 киловата, за домакинствата с четири или петима членове - 200 киловатчаса месечно. За домакинствата с 6 и повече членове - 250 киловатчаса месечно.

Когато става въпрос за сметките за газ, домакинствата получават намаление на сметките в зависимост от броя на живущите. Така, самотно живеещите ползват намаление за 35 кубика през зимния период, от два и три члена за 45 кубика, от четири - пет члена - 60 кубика, а над това - по 75 кубика месечно. Застрашените потребители в Сърбия имат право на намеление на месечните сметки за ток и газ, но при условие,че нямат предишни дългове за електричество и газ, но ако пропуснат да платят една сметка с това намаление, губят правото си да го ползват.

Република Северна Македония

този месец обяви кризисна ситуация в енергетиката за срок от 30 дни. Министърът на икономиката Крешник Бектеши обясни, че решението е взето въз основа на оценката на Комисията за мониторинг на ситуацията в снабдяването с електрическа енергия, че съществува риск от възникване на криза заради недостиг на електричество. Решението е продиктувано и от намаляването на местните производствени мощности и повишените глобални цени на електроенергията.

Страната е изправена пред енергийна криза, защото консумира два пъти повече електричество, отколкото произвежда, обясняват експертите.

Правителството на премиера Зоран Заев възнамерява да смекчи удара на енергийната криза с инжекция от 65 милиона евро в сметката на електрическата компания ЕСМ. Министърът на финансите Фатмир Бесими обяви, че това са средства от годишния бюджет и с тях ще се осигурят допълнителни количества електрическа енергия.

Властите обявиха, че ще предоставят ваучери от 1000 денара (около 16 евро) за уязвимите категории граждани, като с тази програма ще се помогне на 35 000 домакинства в държавата. Освен тази мярка и намаляване на ДДС за тока, Бесими обяви, че ще има допълнителни мерки за социално уязвимите категории граждани.

Властите в Северна Македония уверяват, че няма да има рестрикции на електричеството за домакинствата и малкия бизнес. Засега е известно, че ценови шок няма да има до Нова година, т.е. засега не се предвижда поскъпване на електроенергията.

Председателят на Регулаторната комисия за енергетика Марко Бислимовски увери, че като регулаторен орган ще използват всички възможности, за да не се стигне до поскъпване на електрическата енергия в страната.

Източник: БТА

ИЗБРАНО