Напоследък в обществото все повече се говори по темата вредни ли са въглищните електроцентрали, както и съществува ли реална необходимост те да бъдат затворени. Говорейки за това, неизбежен е въпросът ако бъдат ликвидирани ТЕЦ-овете, какви са алтернативите за тези централи?

С това следват и неизбежните факти - ако изведнъж всички ТЕЦ-ове бъдат затворени, ще бъдем изправени пред два големи проблема: служителите и работниците в сектора ще останат без работа; основният поминък на цели райони ще бъде унищожен.

Държавата ще изпадне в безизходица, тъй като в България въглищните електроцентрали произвеждат съществена част от електро- и топлоенергията на страната.

В последните седмици еколозите се надигнаха и срещу инвестиционното намерение на "Топлофикация Перник" АД да гори RDF* при производството на електро- и топлоенергия и се акцентира на негативните последствия от това, но ние се опитахме да разберем всъщност толкова лошо ли е това гориво, колкото го представят екозащитниците?

Оказва се, че в множество развити европейски държави като Австрия, Дания, Франция и други са построени специални инсталации и съоръжения, които произвеждат екологична чиста енергия изцяло от изгарянето на RDF, който е именно горивото, което "Топлофикация Перник" има намерение да внедри в производствената си дейност.

В напредналите държави това гориво се оползотворява за създаване на екологична енергия и никой не се оплаква от това, каква е тогава причината в България да се внушава, че това е нещо вредно?

Само в австрийската столица Виена функционират 4 специализирани инсталации за изгаряне на RDF, в които годишно се оползотворява над 900 000 тона гориво. Процесът на горенето му се следи от компетентните органи и вредното въздействие върху околната среда се намалява значително благодарение на специално разработена технология за пречистване на отработените газове.

Получената топлинна енергия само от тези 4 завода е около 1,5 млн. мвтч на година и цялата се подава към градската топлопреносна мрежа. От изгарянето на това гориво се образува около 1/3 от енергията в тази мрежа, която е с дължина 1200 км и снабдява с електро- и топлоенергия над 350 000 жилища в града.

Първата от тези инсталации е Фльотцерщайг и е в експлоатация от 1963 година и оттогава до сега по нея са правени редица подобрения, най-вече свързани с инсталиране на нови филтри и внедряване на съвременни технологии за очистване на газовете. Очевидно това се прави от 50 години в Европа и очевидно този метод продължава да се използва и усъвършенства, а в България винаги намираме негативите във всяко едно нещо.

Наистина ли, ако горенето на подобен тип гориво в производството на енергия е толкова вредно, ще се разреши строежът на толкова много инсталации в развитите европейски градове?

Защо в нашата страна винаги се правят опити да се говори против намеренията на дружествата да се обновяват и да работят в унисон с европейските директиви и изисквания? Кой на кого се опитва да подлее вода в случая ... предстои да разберем.

* Tвърдото гориво, получено от отпадъци (на снимката), познато още като модифицирано гориво или RDF (Refuse Derived Fuel), се получава чрез раздробяване и дехидратиране на твърди битови отпадъци чрез специална технология за преобразуване. RDF се произвежда основно от горими фракции като пластмаси и биоразградими отпадъци.