17-11-2017 20-11-2018

Как кемперът се превърна в икономически и политически барометър на САЩ

Това жадувано от мнозина американци превозно средство е емблема на дългите им пътища, но струва 100 000 долара

16:34 | 30 януари 2020 | Автор: Шон Тандон, агенция Франс прес, 27 януари 2020 г., Франция 10 2521 Снимка: iStockbyGettyImages

Шестте или седемте превозни средства, които слизат от поточната линия в Ривърсайд, в провинциална Индиана, приличат повече на къщи, отколкото на автомобили. Затова американските работници са толкова внимават при монтажа на дървените покриви и изолацията от фибростъкло, която поставят преди да покрият всичко със слоеве от чисто бяла боя.

За няколко десетилетия кемперите се превърнаха в истински емблеми на САЩ по привидно безкрайните им пътища. Движещи се къщи, свръхоборудвани, с легла, душове, кухни и дори телевизори . . . , които предлагат на американските семейства лукса да опознават необятната си страна, поддържайки в същото време определен комфорт.

А през изборна година тези изобретения говорят и за страната.

"Много хора мислят, че кемперите са икономически показател и това е така в много отношения", казва Дон Кларк, главен изпълнителен директор на компанията за производство на тези превозни средства във високия сегмент Grand Design. "Тъй като кемперът е хоби, а не необходимост", допълва той.

Американците харчат десетките хиляди долари за покупки, само когато усетят, че могат да си го позволят. А гласоподавателите в САЩ в повечето случаи са склонни да преизберат президента си, ако икономиката е добре.

С наближаване на президентските избори през ноември екип на АФП прекоси (само че не с кемпер) част от страната, за да улови икономическия и политическия пулс на щатите между Вашингтон и Айова, където на 3 февруари ще се състои първият етап от първичните избори на Демократическата партия.

В Североизточна Индиана, в сърцето на кемперовата индустрия, оценката за Доналд Тръмп е по-скоро положителна: икономиката изглежда силна, макар и малко по-малко, отколкото бе напоследък.

Според Дон Кларк данъците, наложени от президента върху стоманата, алуминия и други суровини, които са основни за производството на тези машини, са оказали отрицателно въздействие, но секторът продължава да се готви да отпразнува четвъртата си най-добра година от създаването си през 1913 година.

Рекорди не се поставят

"Срина ли се?", пита се специалистът Шърман Голденбърг за тази индустрия. Той е интервюиран в пантеона на кемперите в Елкхарт - музей, в който можете да се полюбувате на прословутия Ford T от 1913 година, с неговата сгъваема масичка за хранене, първото возило за такива развлечения.

"Не, не потъна, но и не чупим рекорди", отговаря си сам той.

По негови изчисления през 2019 година са доставени 400 000 кемпера и отдава съживяването на този сектор на популярната сред младежите мода "глемпинг" ("glamping" от "glamorous camping", в превод: бляскав къмпинг).

"Мисля, че кемперовата индустрия все още се развива добре", твърди Ерик Симс, икономист в университета "Нотр дам" в Саут Бенд, крепост на кандидата за президент Пийт Бутиджидж, на няколко километра разстояние.

Само че "нещата са се поуспокоили малко в сравнение с преди три или четири години", констатира той.

Амишите са работната сила

Производството на тези машини често започва преди разсъмване в съответствие с програмата на амишите - религиозна общност, известна със семплия и аскетичен живот, който води. Над 80 % от работната сила в завода в Ривърсайд са амиши.

Макар полазването на тези превозни средства да е в разрез с техните разбирания, тези мъже с дълги бради и тиранти и жени с бели шапки идват на работа във фабриката и си тръгват с велосипеди.

"Добра работа, добре платена" за хора с колежанско образование, коментира мениджърът на завода Мървин Леман. Той е амиш, напуснал училище в началото на юношеството си.

И ако в общността на амишите покупката на тези возила е забранена, то за останалите американци пречката е по-скоро финансова.

Кейт Хес от Уисконсин казва, че през идните пет години ще може да си позволи това жадувано превозно средство за огромната сума от 100 000 долара.

Женен от 38 години, на него му се иска да може за месец или два заедно със съпругата си да "прекоси западния бряг до Аляска, да може да бъде независим, докато пътува".

"В Северна Америка сме големи късметлии, че можем да шофираме до много места", казва той. "Можем да видим много красиви пейзажи, които Бог е създал за нас", допълва бъдещият собственик на кемпер.

Превод от английски: Цветомира Маринова, БТА

ИЗБРАНО