Пандемията от новия коронавирус стана причина правителствата да поемат по-активна роля в управлението на националните икономики. Политиците дават щедри гаранции за кредити и субсидират заплатите, за да намалят риска от вълна от фалити и масова безработица. Следващата стъпка е да поемат пряк контрол върху компаниите. След поредица придобивки в последно време - от разплащателни системи до авиокомпании - Италия изглежда вече е поела в тази посока.

Една такава перспектива е повод за безпокойство.

През голяма част от последните три десетилетия Италия странеше решително от модела на планова икономика, който доминираше в страната след края на 30-те години на миналия век. Под ръководството на Марио Драги италианската държава започна една от най-големите приватизационни програми в Западна Европа, обхванала всичко - от банките до компаниите за комунални услуги. Държавните разходи все още са сериозен дял от брутния вътрешен продукт и миналата година са били 48,7%. Едно след друго правителства, както от левицата, така и от десницата, обаче, се опитаха да проведат структурни реформи и да отворят страната за частни инвестиции.

Сегашната управляваща коалиция между левоцентристката Демократическа партия и популисткото Движение "Пет звезди" спря всичко това. Миналата седмица то представи ново ръководство на авиокомпания Alitalia - хронично нерентабилния национален въздушен превозвач - и ще похарчи 3 милиарда евро за национализацията на компанията. Междувременно италианската държавна кредитна каса, Cassa Depositi e Prestiti, придоби дял от 7,3% от Euronext в рамките на придобиването от борсовия оператор на италианската фондова борса в Милано.

Тази рязка смяна на посоката само отчасти е в отговор на пандемията. Икономически съветник на премиера Джузепе Конте е преподавателката в University College в Лондон Мариана Мацукато, която отдавна е привърженик на държавната намеса. Движение "Пет звезди" се обявява за национализиране на банките, компаниите за комунални услуги и друга инфраструктура от създаването си през 2009 година. Демократическата партия възприе същия курс, отказвайки се от реформаторските инстинкти на бившия си лидер Матео Ренци.

Резултатите от държавната намеса в Италия са смесени, в най-добрия случай. След Голямата депресия, фашисткият режим създава Института за възстановяване на индустрията (IRI), който ръководи националната икономика след Втората световна война. Някои икономисти приписват на IRI заслугата, че е вдъхновил забележителното наваксване на изоставането, което постигна италианската икономика през 50-те и 60-те години на миналия век. Други обаче смятат, че то е било естествена последица от следвоенното възстановяване и прехода от селскостопанска икономика. През 80-те години на 20-и век много държавни компании се превърнаха в бастиони на неефективността и привилегиите, което доведе до тяхната приватизация.

Рим се надява новата поредица национализации, свързани с фонда на ЕС за икономическо възстановяване след пандемията, да стимулират държавните инвестиции, които намаляваха през последното десетилетие. При дългосрочен инвеститор като държавата или нейната кредитна каса компаниите ще гонят по-общи цели като борбата с климатичните промени, а не просто да носят печалба на своите акционери, е тезата на правителството.

За съжаление стремежът към ефективност често е несъвместим със сценария правителството да остане доволно. Например, държавата почти сигурно ще се противопостави на призивите за съкращаване на работни места в Alitalia, въпреки че то е необходимо за истинска промяна в авиокомпанията. Ако италианската пътна мрежа бъде национализирана, за правителството и държавната кредитна каса ще е трудно да повишат тол таксите - важен източник на приходи за поддържане на шосетата. В по-общ план чуждестранните инвеститорите може да останат с впечатлението, че трябва да станат партньори с контролирана от държавата компания, ако искат да налеят пари в Италия. Това не е привлекателна перспектива.

Същото важи и за липсата на независимост при управлението на тези компании. Италианската държавна кредитна каса се мъчи да запази дистанция от политиците, които искат тя да придобие част от все повече компании. Управляващата коалиция напълни със свои верни хора управителните съвети на компаниите държавна собственост като оръжейната група Leonardo и петролния гигант ENI.

Италия не е единствената страна, поела по пътя към голямото правителство. На практика Франция никога не се е отказвала от държавния контрол върху икономиката. Но дори британските консерватори, застъпници на свободния пазар, изоставят тачъризма, за да запазят подкрепата на избирателите от работническата класа в Северна Англия, които гласуваха за Брекзит. Управлението на една все по-голяма държава с все по-голям дълг ще бъде огромно предизвикателство след края на пандемията. Само можем да се надяваме, че политиците осъзнават какви са последиците.

Превод от английски: Николай Станоев, БТА