С наближаването на годишнината от въвеждането на 13 март 2020 г. на извънредно положение заради коронавирусната пандемия, удължавано в последствие няколко пъти с извънредна ситуация, която ще действа до 30 април тази година, все по-често представители на бизнеса в България търсят отговор на важния въпрос: Колко ще ни струва пандемията COVID-19? Засега точна сума не се съобщава. Едно, обаче, е сигурно, държавата все още има пари да потушава паническия пожар, пламнал миналия март.

Как започна харченето на държавни пари

Още с първия локдаун, заради COVID-19 от 13 март, правителството започна да раздава пари. "Премиерът беше ларж, защото преди пандемията правителствата в България провеждаха благоразумна антициклична фискална политика, което доведе до натрупването на съществени по размер ликвидни буфери под формата на фискален резерв и ниско равнище на държавен дълг. Въпреки влошаването на бюджетното салдо през 2020 г., България разполага с фискално пространство за провеждане на политики, които смекчават негативните ефекти от кризата, като в същото време не се застрашава непосредствено дългосрочната устойчивост на публичните финанси и равнището на рисковата премия за страната", обобщават икономистите от Института по икономика и политики към УНСС в доклада си "Икономиката на България 2020".

Потвърждение на очакванията на икономистите, че държавата има достатъчно буфери, бяха обявените от Министерството на финансите данни за изпълнение на Консолидираната финансова програма (КФП), според които, държавният бюджет през януари на настоящата година е с излишък от 127 млн. лева, след огромен дефицит от 3 531.6 млн. лева за цялата 2020 година. Всъщност държавният бюджет за миналата година беше с дефицит само последните три месеца.

В доклада "Икономиката на България 2020" се посочва още, че за смекчаване на негативните икономически ефекти върху банковия сектор в България, през 2020 г. БНБ прие своевременно пакет от мерки на стойност 9.3 млрд. лв. за допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките. В допълнение, с цел подпомагане на ликвидността на домакинствата и фирмите, централната банка утвърди общо приложим за кредитните институции частен мораториум за временно спиране на плащанията по банкови кредити във връзка пандемията от COVID-19.

Според икономистите от УНСС, цената на кризата до края на 2020 година е 5.5 млрд. лв. Оценката е направена на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г.

В същото време данните на НСИ показват, че

икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания

Спадът на българската икономика се забави в края на миналата година, сочат обявените на 16 февруари данни на националната статистика. Според тях, през първото тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 2.3 на сто на годишна база, през второто тримесечие спада с 8.6%, през третото тримесечие понижението е с 5.2 на сто, а през четвъртото спадът е най-слаб, с 3.8%, но спрямо третото тримесечие българският БВП нараства с 2.1 на сто.

Успокояваща е и зимната прогноза на Европейската комисия, която очаква БВП на България да нарасне с 2.7% през 2021 г. и с 4.9% през 2022 г. В есенната си прогноза от миналия ноември ЕК очакваше по-голямо свиване на българската икономика с 5.1% през 2020 г. и по-слаб икономическия растеж от 2.6% през 2021 г. и от 3.7% през 2020 г.

Въпреки това, шокът може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. "Подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето", написа в един от седмичните бюлетини на Института за пазарна икономика (ИПИ) икономистът Калоян Стайков. Той цитира и оценки на Международния валутен фонд, според които фискалният стимул за икономиката в България е около 2.4% от БВП, докато в Швеция се оценява на 12% от БВП. "С други думи - фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно", обобщава Стайков.

Заедно с основния въпрос: Колко струва на икономиката здравната криза?, има и още два много съществени, които Дир.бг зададе на двама икономисти:

Успех или провал е фискалната политика на правителството за справяне с пандемичната криза?

Доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: В повечето случаи действията на изпълнителната власт могат да се определят като брауново движение, чиято цел в най-добрия случай е да се оправдае времето на престой по етажите на властта. Това се отнася и за фискалните мерки, свързани с пандемичната криза. Противоречивите сигнали, които бяха подавани към българските граждани и липсата на последователност и ясни приоритети при структуриране на мерките за подпомагане доведоха до установяване на една нездрава среда, а също и до ниска ефективност на тези мерки. Достатъчно е да си припомним злополучната програма 60/40, която трябваше да съхрани работни места и да даде известна сигурност на тежко засегнатите от пандемията браншове. На практика се получи точно обратното. Изискването за доплащане на 40% от страна на работодателя доведе до автоматичното блокиране достъпа на най-нуждаещите се предприятия, които не разполагаха с достатъчен запас от ликвидни средства. Голяма част от работодателите в най-силно засегнатите сектори не можеха да си позволят доплащане на въпросните 40% и това автоматично дисквалифицира по-голямата част от тях като потенциални бенефициенти. Така само за четири месеца от началото на 2020 г. безработицата скочи от 6% на 9%, а голяма част от българските предприятия предпочетоха да освободят персонала си. За да бъдем точни - срещу всяко предприятие, което се е възползвало от правителствените мерки през пролетта на 2020 г., стоят по пет, които са предпочели да пуснат служителите си в неплатен отпуск, или просто да ги съкратят. Поне така излиза според изследването на НСИ (за дейността и състоянието на нефинансовите предприятия в условията на извънредно положение и последвалата епидемична обстановка).

Мярката отнесе множество критики и пробойните бяха отчасти закърпени. С решение на Министерския съвет от юни, 2020 г., най-тежко засегнатите сектори (транспорт, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство) получиха по-благоприятно третиране под формата на увеличена ставка (от 60% на 80%) и допълнителни компенсации, а недомислените критерии за подпомагане бяха изменени с ново постановление, чиито ефект е трудно забележим с невъоръжено око. Справката за изплатени суми показва, че броят на обхванатите от програмата работни места намалява от средно 138 хил. месечно за периода май-юни, до 85 хил. средно за следващите два месеца. Размерът на изплатените суми остава без съществена промяна (съответно 126 млн. лв. срещу 136 млн. лв. за посочените периоди).

Особено показателно за ефекта от тази мярка е изменението на броя на новорегистрираните безработни. Седмичната справка от бюрата по труда, която НСИ редовно публикува на сайта си показва, че малко след прекрояването на мярката този брой трайно превишава числеността на лицата, постъпили на работа. След краткия период, в който се наблюдаваше изравняване на двата потока (между края на май и края на юли) икономиката получи импулс за нов ръст на безработните. Така например новорегистрираните през първата седмица на август са с 240 души повече от постъпилите на работа. С времето тази разлика нараства, като за първата седмица на декември достига почти 11 хил. души. Така общият брой на трудоспособните българи, които за периода от август до декември са преминали в армията на безработните е 144.7 хил. Срещу 98.5 хил. души, които са постъпили на работа.

Трудно може да се намери логично обяснение за поведението на държавната администрация, която изглежда, че предпочита да се учи от собствените си грешки и на гърба на данъкоплатеца, вместо да заимства някой от работещите подходи в ЕС. Само като пример тук може да се приведе простотата и ефективността на прилагане на аналогичната мярка в Германия - т. нар. Kurzarbeit (кратка работа), която е структурирана по начин, водещ до автоматичното насочване на средствата към най-тежко засегнатите предприятия.

На първо място тази мярка не изисква участие на работодателя. Всеки работещ, чиято заетост намалява, получава 60% от трудовото си възнаграждение за съкратеното работно време изцяло за сметка на 23-милиардния бюджет на мярката. Действително, така определената сума за крайния получател е по-малка, отколкото ако работодателят покрива допълнително оставащите 40%, но за сметка на това по този начин се покрива много по-голям контингент. Важен елемент на германския подход е детската надбавка - лицата с деца получават със 7% повече от останалите.

Може би най-интересната особеност на Kurzarbeit е нейният автоматизъм. Вместо да повери на държавните чиновници дейността по разграничаване на по-тежко и по-слабо засегнати сектори, германското правителство е предпочело да заложи прогресивно нарастване на размера на помощта в зависимост от времето, в което един работник е с ограничени доходи. Така, ако този период продължи повече от три месеца, коефициентът на заместване на дохода нараства до 70% (респ. 77% за лицата с деца), а след седмия месец достига до 80% и 87%. Ключовото условие за получаване на такова увеличение (не за получаване на помощта изобщо) е намаляването с поне ½ на броя на заетите часове. Структурирана по този начин мярката автоматично отсява по-тежко засегнатите заети лица (чиито доходи от трудови възнаграждения намаляват с повече и за по-продължителен период) и гарантира задържането им на работа без оглед на платежоспособността на техния работодател. Излишно е да сравняваме ефективността на този подход с местните опити. В летния си пик безработицата в Германия се увеличи едва с 1.1 пр. п. спрямо януари, достигайки 4.5%.

Ивайло Пенев, лицензиран финансов анализатор, ръководител "Управление на активи" и член на Съвета на директорите на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт: Фискалните мерки, които правителството предприе, всъщност са нормална антициклична функция на държавата, независимо каква е причината за дадена икономическа криза. В такива моменти бюджетните разходи се увеличават с цел да компенсират спада на потреблението на домакинствата и инвестициите на бизнеса. Стара народна мъдрост казва, че пилците се броят наесен. Колко успешни са били мерките за справяне с пандемията ще знаем едва след нейното отшумяване. Целта трябва да е оцеляването на бизнесите, защото само така те ще могат отново да наемат служители след края пандемията - служителите на фалирали компании няма къде да се върнат на работа.

В случай че възстановим работните места и брутния вътрешен продукт относително бързо, това ще е доказателство за адекватността на програмите. В най-общ план има програми, насочени и към бизнеса - схеми като 60/40 и кредити от Българска банка за развитие, и към населението - мораториум върху кредитите, помощи за родители с деца в режим дистанционно обучение и други. Това е добър подход, тъй като цели по-широк обхват на засегнатите групи. Със сигурност всеки лев, достигнал до затруднени компании или домакинства, увеличава шанса да преживеят кризата, след което да се върнат към нормален ритъм на работа.

Как оценявате мерките на правителството в подкрепа на бизнеса?

Доц. д-р Сарийски: Местното разбиране за понятието "бизнес" като цяло се изчерпва с превозване на товари, дейности по обслужване и настаняване, или в редки случаи - с работа на ишлеме. Все занимания, които не носят нищо, освен фалшиво самочувствие за работодателите и средства за оцеляване на заетите с тях. В този смисъл разговорът за българския бизнес трябва да започне от началото на прехода, който доведе до ликвидиране на голяма част от местното производство и постави икономиката ни в силна зависимост от особено уязвими сектори. По приблизителни оценки около 1/6 от добавената стойност у нас се генерира от туризъм и свързани с него дейности чиито приходи през 2020 г. намаляват трикратно (според НСИ броят на пренощувалите лица през 2020 г. се е сринал със 72%, а приходите на хотелите - със 71.3%). Това има сериозно отражение върху свързаните браншове, като например транспорт, ресторантьорство, спорт и развлечения и пр., заемащи значителен дял от местната икономика.

Стабилизирането на споменатите браншове ще бъде трудно, от една страна заради обстоятелството, че повечето български курорти отдавна са превърнати в не особено привлекателна дестинация (за което свидетелства нарастващият дял българи, предпочитащи почивката зад граница), а от друга страна - заради действията на държави като Унгария, Австрия, Нидерландия, Чехия, които предпочитат да държат страната ни извън списъка с безопасни дестинации.

Не може да се отрече, че правителството осигурява известна подкрепа на засегнатите сектори - през миналата година бяха предвидени 173 млн. лв. грантове за малки предприятия (от 3 до 10 хил. лв.), 134 млн. лв. помощи за земеделските производители, около 14 млн. лв. бяха заделени за автобусните превозвачи и т. н. В същото време обаче администрацията волно или неволно подкопава условията за оцеляване на този бизнес в съвсем предстоящ план. Един от очевидните примери е концесионирането на летище София, чиито единствен ефект се изразява в резкия скок на летищните такси (а съответно и в намаляване на привлекателността на страната ни като дестинация, особено за нискотарифните компании). Лесно е да се предположи как ще се отрази това върху бъдещите приходи на местните хотели и ресторанти.

Тук отново може да се направи любопитно сравнение с Германия, която задели 25 млрд. евро по т. нар. програма re-start за съхраняване на засегнатите предприятия. Критериите за участие са съвсем прости - всяко предприятие, чиито приходи от продажби са спаднали с повече от 60% на годишна база, получава финансиране на 70% от постоянните си разходи. Максималният размер на помощта е ограничен до 150 000 евро, с което автоматично се дава приоритет на малките и средните предприятия. В същото време германското правителство провежда активни политики за насочване на предприемаческата активност в стабилни сектори, с по-висока добавена стойност, за изграждане на "smart city" и т. н., като Германия далеч не е единствената страна с подобаващо отношение към бъдещето на икономиката си. Франция, например, осигурява 8 млрд. евро държавна подкрепа за обновяване на местния автопарк с возила от ново поколение и по-ниски въглеродни емисии.

Ивайло Пенев от ЕЛАНА Фонд Мениджмънт: Положителен е фактът, че бяха предприети широк кръг мерки. Особено важни са тези за малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиките и дават работа на голяма част от населението. Проблемът при повечето мерки според самия бизнес е основно изпълнението и заложените критерии за получаване на помощ. Аз бих навлязъл по-дълбоко в тези коментари на работодателските организации и бих посочил основната причина за това - неоптимизираният труд в държавната администрация и липса на комуникация между институциите. Всичко това може да се избегне, ако най-накрая създадем електронно правителство в истински работещ вид - нещо, което по непонятни за мен причини не може да се случи с години, макар да заляга във всяка програма за управление. Стигна се дотам, че частни компании от технологичния сектор предлагаха техни готови решения безплатно, но държавата незнайно защо не ги прие. Компаниите имат претенции и към противоепидемичните мерки, най-вече към т.нар. локдаун. Тук вероятно говори гласът им на предприемачи, но не виждам аргументи това да има предимство пред живота и здравето на цялото население.

В същото време имам коментари към непоследователната политика на правителството относно ограниченията, въведени в обществото. Най-голямата грешка на правителството за мен обаче е въвеждането на диференцирана ставка за ДДС за ресторантьорския сектор. В интерес на фактите ще отбележа, че тя важи и за бебешки стоки и книги. Първо правило в учебниците по данъчна политика гласи: "Не се въвежда диференцирана ставка по данък добавен стойност. При никакви обстоятелства". Второ правило гласи: "Ако си помислите, че може да въведете диференцирана ставка, вижте Правило 1". Това решение единствено доведе до реално увеличаване на маржа на търговците на тези стоки с 11%.

В заведенията, от които аз поръчвам, не видях спад на цените на храната. Такъв не усетих и при покупката на пелени и бебешки дрехи, не видях и при книгите - неща, които са сред регулярните ми покупки. Защо нямаше преференции за дезинфектанти, маски и други консумативи, спомагащи за борбата с пандемията? А защо няма перманентно понижени ставки в здравеопазването, лекарствата и образованието, които трябва да са приоритетни сектори на всяка държава. Нима кръчмите са по-важни от училищата и болниците? Нима тези стотици хиляди лекари и учители, на които доверяваме здравето и бъдещето си са по-маловажни от собствениците на заведения? Тези въпроси могат да бъдат зададени и от други сектори, и всеки от тях би имал своите аргументи защо трябва да получи подобна привилегия. Именно това е основната причина, поради която диференцираните ставки на ДДС се избягват.

Забавените помощи и последните данни на правителството

Най-големият проблем за отпуснатите от държавата помощи беше тяхното забавяне. "Колкото по-късно парите стигат до бизнеса, толкова повече нарастват неговите задължения, защото ако бяха навременни, толкова по-малко разходи щеше да направи самият бизнес", обяви председателят на БСК Радосвет Радев при представянето на проучване на камарата, според което 70% от предприятията не одобряват антикризисните мерки, а половината от фирмите не са ползвали нито една от възможностите за подкрепа.

За подкрепата на предприятията до края на декември са разплатени едва само 173 млн. лева твърдяха работодателите. Министърът на икономиката Лъчезар Борисов веднага контрира: "Правим най-доброто в тази ситуация със средствата, които разполагаме." Последните данни показват, че към 1 март тази година по антикризисните мерки, изпълнявани само от Министерството на икономиката, над 700 млн. лв. вече са достигнали до българските предприятия и физически лица и други 300 млн. лв. са договорени по процедурите в подкрепа на предприятията.

"По мярката 60/40 продължава изплащането на средства, като до средата на февруари са платени общо 831 милиона лева. В секторите, които са най-пострадали - хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и други бизнеси от туризма - са запазени 30 000 работни места като до 15 февруари са изплатени 117 милиона лева", посочи социалният министър Деница Сачева след извънредно заседание на правителството на 16 февруари. Тя информира също, че по мярката 75/0 за затворени бизнеси са подадени 9384 заявления от работодатели за 47 945 работници и служители. По тази мярка до средата на февруари са платени 20 200 000 лева за 43 215 работници и служители.

По мярката "Заетост за теб", с която се разкриват нови работни места за безработни, са платени 10 300 000 лева за 2587 работодатели и са наети 10 692 безработни. От началото на годината до средата на февруари до бизнеса са стигнали около 120 милиона лева като 50 милиона лева от тях - през Българската банка за развитие за гарантиране на безлихвени кредити, предимно за физически лица. Останалите 70 милиона лева са изплатените по Оперативна програма "Иновации и Конкурентоспособност", които са стигнали до бизнеса през мярката, реализирана чрез НАП, както и по процедурата за микрофирми и отделно само за транспортни фирми.

Остава заплахата за повече фалити

Данните на Агенцията по вписванията за деветте месеца на 2020 г. показват, че са регистрирани 372 фалита и още 362 процедури по несъстоятелност. Те са нараснали сравнително малко спрямо същия период на 2019 година, когато са отчетени 370 фалита и 346 открити процедури по несъстоятелност. По впечатляваща е разликата между третото и второто тримесечие на миналата година, когато са регистрирани съответно 155 и 86 фалита или нарастване с 55.5%

Това, което плаши бизнеса, е удълженият срок за плащане от една страна и от друга - нарастващия брой на клиентите, които не си плащат навреме, което много често води до ефекта на доминото, предвестник на фалита. Анализи на работодателските организации показват, че ако през 2019 г. бизнесът е чакал средно 60 дни, за да получи плащане по реализирана сделка, то през 2020-а се очаква да достигне 66 дни, а през 2021 г. - до 68 дни. Това е срокът, в който реално се блокира оборотният капитал, което ограничава бизнеса да заделя повече ресурс за инвестиции.

Големите фалити, обаче, тепърва предстоят, предупреждават икономисти и юристи, защото в края на март изтича мораториумът на банките върху кредитите и задълженията. Заради мораториума кредитните институции не могат да си събират принудително вземанията, напротив принудени са да отсрочват задълженията, но след 1 април тези ограничения отпадат. И тогава дълговете ще трябва да се плащат с натрупаните лихви, ще се отворят нови дупки в разклатените домакински и фирмени бюджети. Освен, ако не бъде удължена програмата. На 25 февруари Българската банка за развитие съобщи, че ще предложи програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, да бъде удължена. И ако за физическите лица може да има удължаване, за фирмите такова не се предвижда.

Затова и прогнозите са, че към средата на 2021 г. ще ни връхлети лавина от закрити предприятия. Очакванията са фалитите и производствата по несъстоятелност през 2021 г. да скочат до 25% спрямо 2019 година. По данните на Агенцията по вписванията през 2019 година регистрираните фалити са на 448 фирми, а производствата по несъстоятелност са били 454. Ако се сбъднат прогнозите, фалитите през 2021 година може да засегнат 560 фирми, а производствата по несъстоятелност да се увеличат до 570 предприятия.

Рискът от фалити покрива почти всички сектори, но най-засегнатите от наложените от правителството ограничения са транспорт, туризъм и съответните подсектори, като ресторантьорство и хотелиерство, както и някои услуги и луксозните стоки. Изключения правят само фармацията, IT-сектора и бизнесите, които позволяват работа от дома.