Новите министри на финансите на Германия и Нидерландия защитиха на заседание на Еврогрупата вчера строгите фискални правила на ЕС, предаде ДПА.

Агенцията отбелязва, че това е станало на фона на призивите за преразглеждане на регулациите заради икономическите последици от пандемията от новия коронавирус.

"Фискалните правила са от решаващо значение за поддържане на суверенната надеждност за пред капиталовите пазари", каза в Брюксел на първата си среща със своите колеги на страните от еврозоната германският финансов министър Кристиан Линднер, който зае поста в началото на миналия месец.

Нидерландската министърка на финансите Сигрид Кааг, която встъпи в длъжност преди броени дни, допусна възможността за реформа на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. "Фаровете за 3 процента и 60 процента (съответно съотношението на бюджетния дефицит и държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки). . . мисля, че те ще останат така, това е важно", добави в същото време тя.

Линднер заяви, че не очаква сериозно преразглеждане на тези лимити, тъй като за това ще са необходими промени в европейските договори.

Франция, която сега е ротационен председател на Съвета на ЕС, иска да коригира фискалните правила на ЕС, отбелязва ДПА. В интервю, публикувано в неделя, френският финансов министър Брюно Льо Мер спомена идеята тежко задлъжнелите страни да получат специален график и цели за намаляване на своите задължения.

Франция има подкрепата по този въпрос на Италия и други държави с голям дълг. Германия и Нидерландия обаче отдавна са против подобни реформи.

Таванът на дълга от 60 процента от БВП е фиксиран в Пакта за стабилност и растеж, чието прилагане обаче е замразено до 2023 г., за да могат страните да взимат кредити за смекчаване на икономическите последици от пандемията.

Лимитът на бюджетния дефицит от 3 процента от БВП е определен от Договора от Маастрихт.

Финансовите министри на страните от еврозоната проведоха в понеделник първата си среща за 2022 г., изправени пред предизвикателство, което наследиха от миналата година: покачването на цените. Инфлацията в еврозоната от 19 държави се повиши до рекордни нива на фона на свиване на енергийния пазар, докато икономическите перспективи за Европа са помрачени след възстановяване през 2021 г. от рецесията, предизвикана от пандемията, отбеляза Асошиейтед прес.