Фирмите излизат на свободния пазар на ток от 1 октомври, а на регулирания пазар остават само битовите абонати. Това прие парламента на първо четене с промените в Закона за енергетиката за либерализация на енергийния пазар. Измененията бяха одобрени със 101 гласа "за", 0 "против" и 27 въздържали се.

Промяната ще засегне около 300 000 стопански потребители с годишно потребление в размер на около 4 500 000 Мвтч. Една от очакваните ползи е мярката да доведе до засилване на конкуренцията сред търговците, както и поява на нови търговци.

В мотивите за измененията се посочва, че планът за постепенна пълна либерализация на пазара на електроенергия е едно от основните изисквания за одобрение от ЕК на механизъм за капацитет на електроенергийната система в периода на преход към нисковъглеродна икономика.

"Притиска ни не само директивата, която казва, че от 1 януари 2021 г. на регулиран пазар трябва да останат само домакинствата, но и взетото решение на Народното събрание за подкрепа на топлоелектрическите централи", обясни Валентин Николов (ГЕРБ), който е един от вносителите на измененията.

Таско Ерменков ("БСП за България") отбеляза, че законът ще окаже влияние върху голям брой потребители.

"Става въпрос за малки и микро предприятия, детски градини и училища, пекарни, фризьорски салони и кабинети на лекари и зъболекари, регистрирани като еднолични търговци, които също трябва да излязат на свободния пазар", посочи Ерменков.

Микро предприятията не представляват интерес за търговците на енергия, изрази притеснения той и добави, че БСП ще се въздържи при гласуването.

Димитър Бойчев (ГЕРБ) посочи, че при дебатите в ресорната комисия е станало ясно, че търговците на ел. енергия подготвят окрупняване и пакети за малките консуматори, т.е. те няма да останат без предложение.

Таско Ерменков възрази, че не си представя либерализацията на предлагането чрез консолидация на малки потребители.

Рамадан Аталай (ДПС) коментира, че промяната в политиката в един сектор трябва да дойде от Министерския съвет, а не от депутати.

"Моето притеснение е, че с избягването на поемането на отговорността от управляващите, ще стигнем до това, че обществото няма да разбере какво правим", посочи той.

Според него 1 октомври може да се окаже много кратък срок за промяна на системата. "Без разяснения ще се стигне до там, че ЕРП-тата ще бъдат доставчиците на свободния пазар. Кой друг ще се ангажира да доставя на бръснарницата в село Бреница, община Кнежа, област Плевен", попита Аталай.

Валентин Николов (ГЕРБ) каза, че споделя тези притеснения и добави, че детайлите трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене. "Може би трябва да дадем преходен период на малките фирми, които ще излязат на свободния пазар, по някакъв начин да ги защитим - да не отидат на доставчик-последна инстанция", коментира той.

Според него може да се направи платформа с калкулатор, на която всеки да може да си изчисли и да си избере търговец. "Трябва да направим информационна кампания да подготвим домакинствата за бъдещото излизане на свободния пазар, което може да се случи до две-три години, максимум до пет", смята още Николов.