"Еразъм+" - катализаторът на дигитални умения и доброволчество
Представители на над 35 държави идват в София за Европейски форум по иновации в образованието
Можем да се превърнем в лидер на IT решенията в Югоизточна Европа, казва Моника Янакиева, директор на дирекция " Селекция, договаряне и отчитане" на Центъра за развитие на човешките ресурси - официалната национална агенция за програмите "Еразъм+" и Европейския корпус за солидарност. Тя разкрива визията, ключовите приоритети и амбициите по изпълнението на програмите за 2025 и 2026 г.
Госпожо Янакиева, Центърът за развитие на човешките ресурси е официална национална агенция за програма "Еразъм+" и Европейския корпус за солидарност. Как бихте описали мисията на центъра за тази година и какво стои в основата на вашата визия за развитие?
За 2025 година основният ни приоритет е дигиталната трансформация в образованието. Насочихме усилията си към интегриране на дигиталните технологии в процеса на обучение и към насърчаване на тяхното ефективно използване в училищната среда. Проведохме редица инициативи, посветени на теми като ролята на дигиталните инструменти в класната стая и потенциала на изкуствения интелект като помощник на ученика. Особено внимание отделяме и на киберсигурността - ключов аспект за съвременното образование не само в България, но и в целия Европейски съюз.
Центърът вече не е само администратор на европейски програми, но и активен двигател на образователни и младежки политики. Как поддържате баланса между административната и стратегическата роля на центъра?
Постигаме този баланс чрез целенасочен подход към различните целеви групи и активно участие в инициативи, които надхвърлят административните функции. Организираме събития, насочени към овластяване на младите хора и насърчаване на тяхната активна роля в местните общности и гражданския живот. Подкрепяме участието на младежки организации и младежки работници в международни обучения, организирани от други национални агенции, което обогатява опита и знанията им. Всяка година над 100 участници се включват в подобни инициативи, а придобитият опит и добри практики намират реално приложение у нас.
Къде виждате най-голям потенциал за растеж на центъра и на програмите?
Най-голям потенциал има в обучението на възрастни. В България този сектор не е толкова развит, затова през следващата година ще насочим усилията си към това. Вярваме в принципа за учене през целия живот - хора от всички възрасти трябва да знаят къде могат да участват в квалификационни или преквалификационни обучения. Най-активен остава младежкият сектор - получаваме много проектни идеи и успяваме да финансираме значителна част от тях.
Можете ли да дадете примери за успешни проекти в България, които демонстрират ефекта на "Еразъм+" ?
Фактът, че една трета от училищата и всички университети в България участват активно в програма "Еразъм+" по отношение на мобилности, е добър пример. Това показва, че страната ни е сред водещите държави в ЕС по участие в тези програми. Подкрепяме и проекти за стратегическо партньорство в училищно и професионално образование, които въвеждат иновации и нови подходи в образователната система. Идеите идват от български училища, университети, детски градини и сдружения, които създават консорциуми с партньори от други държави-членки.
Как центърът подпомага кандидатите да превърнат приоритетите за дигитален и зелен преход в реални проекти?
Организираме обучения и инициативи, които дават насоки на кандидатите как да включват тези приоритети в проектите си. Насърчаваме ги да се фокусират върху един основен приоритет - дигитална трансформация, зелен преход или включване на неактивни участници. Постоянният диалог с организациите ни помага да бъдем близо до бенефициентите и да им предоставяме насоки и консултации.
Европейският корпус за солидарност е сред най-вдъхновяващите инициативи за младите хора. Как се променя мотивацията на участниците в доброволчеството?
Интересът сред младите расте, но все още има нужда от законодателна рамка за доброволчеството в България. Много млади хора предпочитат доброволчество в чужбина, но все повече чуждестранни доброволци идват у нас. Този обмен е ценен - българските доброволци се учат от чуждия опит, а чужденците - от нашия. Това е ключът към сплотяването на обществата в рамките на ЕС.
Какви нови инициативи предлага Европейският корпус за солидарност през следващата година?
През 2026 година ще реализираме серия от инициативи, посветени на опазването и популяризирането на културното многообразие в страните от Западните Балкани, Балканския полуостров и Черноморския регион. Доброволци от различни държави ще представят традициите, обичаите и културното наследство на своите общности, а България ще има специален щанд, посветен на нашите обичаи и народни традиции. Събитията ще се осъществят в партньорство с регионалния център на ЮНЕСКО.
Центърът създава мост между образователните институции и бизнеса. Готови ли са младите да отговорят на новите изисквания на пазара на труда?
Изискванията на пазара се променят бързо, но заедно с Министерството на образованието и други институции работим за развитие на меки умения у учениците. Българската образователна система дава добри знания, но трябва да се обърне внимание на придобиването на практически умения, особено в училище.
Какви политики и инициативи според вас са нужни, за да задържим младите таланти в България и да превърнем доброволчеството и участието в европейски програми в трайни?
Моите наблюдения показват, че днес младите хора не са толкова решени да напускат страната, както беше преди години. България вече предлага сходни възможности с останалите държави от Европейския съюз, а членството ни гарантира равен достъп до образование, мобилност и професионално развитие. Това създава усещане за свързаност с Европа, без непременно да се налага трайна емиграция.
Днес предизвикателството не е толкова свързано с промяната на местоживеенето, колкото с необходимостта да бъдем по-адаптивни към новите реалности. Теми като дигиталната трансформация, изкуствения интелект и киберсигурността са водещи в съвременния свят и именно върху тях трябва да насочим повече усилия, за да задържим и вдъхновим младите хора да се развиват тук - в България.
Какви са основните предизвикателства пред българското образование в контекста на технологичните промени и как "Еразъм+" може да ги преодолее?
Образователната общност е разделена по въпроса за дигиталната трансформация и използването на нови технологии. "Еразъм+" дава възможност да се видят успешни практики от други държави и да се адаптират към българската реалност. Програмата е важен инструмент за внедряване на иновации в образованието.
На 4 ноември София ще бъде домакин на Европейския форум "EdTech & Erasmus+" - събитие, което поставя България на картата на иновациите в образованието. Какво стои зад идеята за този форум и какво послание отправяте чрез него?
Тук, първо, искам много да благодаря на г-жа Албена Спасова която е съосновател на "EdTech България". Това е една организация, която работи в посока дигитална трансформация в сферата на образованието. С нея си партнираме от известно време по отношение на различни инициативи, които са интересни, които са новаторски за образователната система. Форумът, който се организира в партньорство с EdTech България, представя новите тенденции в дигиталната трансформация на образованието. Ще бъдат представени четири големи проекта, финансирани по Еразъм+, които имат за цел създаване на иновации в образователните политики. На форума ще присъстват представители от над 35 държави - преподаватели, изследователи, неправителствени организации и бизнес. Надяваме се този форум да бъде генератор наистина на нови идеи, на нови партньорства, да бъде наистина искрата, която да запали много хора да започнат да работят по "Еразъм".
Как виждате ролята на България в регионален контекст? Можем ли да се превърнем в лидер на IT решенията в Югоизточна Европа.
Да, напълно. Истината е, че ние въобще не сме на задните редици в това отношение. Доста интересни идеи се пораждат в този контекст от страна на образователните институции или на неправителствения сектор.
Така че смятам, че ние абсолютно може да бъдем лидер на Балканите и на Югоизточна Европа.
Когато говорим за образователни технологии през април правихме една много интересна конференция, която е свързана с въвеждането на изкуствен интелект в образованието и киберсигурността. И когато ми се наложи да поканя експерти в киберсигурността от чужбина, се оказа, че те не се чувстват толкова добре и толкова запознати с тенденциите в тази област, така че панелът, който беше свързан с киберсигурност беше изключително и само от български експерти. Те са доста признати на европейско ниво и доста често търсени да говорят на тези теми.
Какви ключови събития и кампании предстоят в календара ви до края на 2025 година?
Освен форума, на 5 декември ще организираме Международния ден на доброволеца - съвместна инициатива с министерството на младежта и спорта, а на 21 ноември ще връчим награди за иновации в образованието. Тези награди бяха създадени преди няколко години от нашия еврокомисар Мария Габриел. В Европа всъщност всички национални агенции номинират и съответно излъчват по четирима победители в различни образователни области, така че на тази на тази дата ние ще ги наградим.
Също така, на 11 декември ще се проведе Валоризационна конференция, където ще бъдат наградени отличените проекти, които са финансирани от Българската национална агенция.
Какви са вашите цели за следващата година? Къде искате да видите центъра и българските участници в европейските програми през 2026?
Имам доста богата визия за развитието на центъра през следващата година. Вярвам, че можем да бъдем още по-активен и видим партньор в рамките на проектите, финансирани от нашата национална агенция. Планираме по-разнообразен и наситен календар от събития с международно участие, обхващащ различните приоритети и области, които програмите "Еразъм+" и Европейският корпус за солидарност подкрепят.
Амбицията ми е Центърът за развитие на човешките ресурси да стане още по-разпознаваем — както в страната, така и на европейската сцена. Надявам се интересът към участие в проектите да продължи да расте и все повече млади хора, организации и институции да откриват своя път в европейските програми.
Какво бихте казали на младите хора, които все още не са участвали в "Еразъм+" или доброволчество?
Възползвайте се - тези програми наистина могат да променят живота ви. Всеки, който веднъж е участвал, споделя едно и също - никой не спира само с един проект. Опитът, новите приятелства и усещането за принадлежност към по-голяма европейска общност те карат да искаш още.