Европа остава регионът с най-голямо равенство в света, но има опасност сегашната криза да задълбочи разликите в доходите, предупреждава експертно проучване, цитирано от Франс прес. Икономистите от Лабораторията за световните неравенства (World Inequality Lab) към парижкото Висше икономическо училище призовават да се спре смъртоносният устрем към все по-малко данъци за компаниите.

Предупреждението е отправено в момент, когато Европейският съюз среща затруднения да приеме плана за възстановяване на икономиката на стойност 750 милиарда евро, жизненоважен за преодоляване на изключително тежките икономически последици от санитарната криза.

Проучването, в изготвянето на което особено активно участва френският икономист Тома Пикети, анализира данни за разпределението на доходите в 173 страни. Заключенията за Европа в документа са по-скоро радостни.

Старият континент остава засега с най-малко неравенства в доходите в сравнение с други части на планетата. През 2019 година доходите на 10-те процента най-богати хора в Европа са се равнявали на 35 процента от всички доходи, докато в Близкия изток тези 10 процента най-богати съсредоточават 56 на сто от националните доходи.

В Европа се наблюдава увеличение на неравенствата от 1980-те години, но много по-слабо, отколкото в САЩ. Това се обяснява освен с политиките на преразпределение на доходите, но и с финансирането на инфраструктури и обществени услуги, които са качествени, безплатни или не особено скъпи, както и с регламентирането на пазара на труда.

Във Франция разликата между жизненото равнище на най-богати и най-бедните дори е намаляла през 2019 година благодарение на мерките, взети след кризата с "жълтите жилетки". Това обаче може да не продължи.

Докато БВП в еврозоната се очаква да спадне със 7,8 на сто - нещо невиждано от създаването на общата европейска валута през 1999 година - то доходите на 108-те най-богати хора в Европа са нараснали с 15,7 на сто от ноември 2019 година, според индекса на Блумбърг за 500-те най-богати милиардери.

Това са около 200 милиарда евро - цифра, която поражда опасност от сценарий с икономическо възстановяване под форма на "К", с големи различия в доходите и нови социални кризи в Европа.

Поради това много икономисти призовават за бързо въвеждане на данък за интернет гигантите като Гугъл (Google), Епъл (Apple), Фейсбук (Facebook) и Амазон (Amazon).

Икономистите са на мнение, че ако се запазва целта да се финансира достъпът до основни блага като образование, здравеопазване, транспорт, достъп до питейна вода, то трябва да се спре смъртоносният устрем към все по-малко данъци за международните компании.

Между 1980 и 2019 година данъчната ставка за компаниите в Европа е намалена наполовина (от 50 на 25 на сто), а ДДС, който тежи на потребителите, е нараснал с 4 пункта - средно от 17,5 на сто до 21,5 на сто.

Според друг от учените, участвал в анализа - Марк Морган - възстановяването на европейското правило за ограничаване на бюджетния дефицит до 3 на сто от БВП, което беше отменено по време на пандемията, може да се окаже ключово за разрастването на неравенствата в бъдеще.