"Въпросният пакет ("законът "Макрон"), който изключително много с основание притеснява нашите превозвачи, не само е в ущърб на България и на българския транспортен бизнес", заяви пред Нова телевизия  вицепремиерът Томислав Дончев.

Нашите превозвачи са против изискването шофьорите да се връщат на 3-4 седмици у дома срещу ограничението на каботажните превози срещу изискването да се спи в хотел без да има охраняеми паркинги за камиони и след 3-я ден в една държава да се плаща като командировка минималната работна заплата на мястото, където се намират.

Първото гласуване на текстовете от т.нар. "закон Макрон" е на 24 май в комисията по транспорт на Европейския парламент. 

Пакетът за мобилност засега се подкрепя от Франция, Германия, Австрия и Италия. Според тях фирмите от Източна и Централна Европа подбиват цените на превозите, защото плащат по-ниски заплати на шофьорите.

"Аз твърдя, че той противоречи на редица европейски принципи, включително и този за свободното движение на хора. Как ще вменяваме на един превозвач на колко седмици къде да ходи? Той може да не иска да се прибере вкъщи. Може да реши да види тъща си в Испания", изтъкна той във връзка с промените в плана за мобилност, станали известни като Закона "Макрон".

Преди дни по време на Срещата на върха в София европейските лидери бяха посрещнати от недоволните превозвачи с мащабни протести с камиони и автобуси. Те негодуваха срещу регламента, който предвижда тираджиите да се прибират в родината си поне веднъж на 3 седмици, задължително да отсядат в хотели, а командировъчните им да са в размер според правилата в страната, в която се намират.

Вицепремиерът коментира и срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе миналата седмица в София: "Това събитие само по себе си е успех. На него беше свършена много работа, а това, което съвсем не бива да се забравя, че и след него има да се върши много работа. Темата ни беше изключително удачно избрана".

"И тук обичайно фокусираме разговора - кой колко пари ще дава. Чухме, 10 милиарда за свързаност, за инфраструктура - това е добре. Това е т.нар. "хибридно финансиране". Най-голямата задача обаче е друга и тя е двустранна - първо, това е един процес, който трябва да тече през следващите години. Говорим за реформи в самите държави. Второ, работа с гражданите, които трябва да бъдат убедени, че нямат друга приемлива алтернатива", коментира Дончев.

"Членството в ЕС не е само формален акт. И ако то няма дълбока подкрепа, нищо няма да се получи. Същият процес трябва да тече и в самите държави-членки. С каква скорост ще вървят процесите е много трудно да се прогнозира. Важното е да вървят, защото повече от десетилетие бяха фактически спрени", категоричен бе той.

По темата за АЕЦ "Белене" и благосклонността на правителството към изграждането на централата Дончев коментира: "Този път тръгва по различен начин. Този път никой не казва, че държавата ще дава пари или ще гарантира инвестицията на някого. И когато се организира честна, прозрачна, конкурсна процедура, чрез която да бъде избран най-добрият инвеститор, това е най-силната гаранция, че този проект има икономическа перспектива".

Той беше категоричен, че срещу тази схема икономически аргумент не може да бъде намерен: "Аргументите, които се формулират против, са само политически".

"Да, ако той бъде построен, реакторите ще бъдат руски, но по причина, че България вече притежава тези реактори и си ги е платила даже. С какви други технологии ще бъде завършена централата зависи от самия инвеститор", поясни вицепремиерът.