Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Дългът на Европейския съюз може да достигне 1 трлн. евро до 2027 г., предупреждава Европейската сметна палата в годишния си доклад, публикуван днес. Задълженията на ЕС са нараснали с над 20% през миналата година до 738,9 млрд. евро, като основната причина е финансирането на възстановителния пакет NextGenerationEU, съобщи Euronews.

Одиторите предупреждават и за увеличаване на дела на разходите от бюджета на ЕС, при които са установени нарушения на европейските или националните правила. През миналата година той е достигнал 3,8% спрямо 3,6% през 2024 г. и е значително над прага от 2%, който Сметната палата приема за съществена грешка.

Този показател не измерва измамите. Отделно от това одиторите са предали на европейските власти 17 случая със съмнения за измама.

За 7-а поредна година Европейската сметна палата дава отрицателна оценка на разходите от бюджета на ЕС заради съществени и широко разпространени грешки. В същото време годишните отчети на ЕС отново получават положителна оценка. Най-висок е делът на грешките при средствата за сближаване, предназначени за заетост, икономически растеж и регионално развитие. Той се е увеличил от 5,7% на 6,6%. При средствата за селско стопанство и околна среда делът на грешките е нараснал от 2,6% на 3,9%.

Европейската комисия оценява дела на грешките при средствата за сближаване на 2,3%, но според Сметната палата тази оценка вероятно е занижена. Комисията от своя страна посочва, че общият процент на грешките е сравним с миналогодишния и е значително по-нисък от нивата през 2023 и 2022 г., когато Сметната палата ги оцени съответно на 5,6% и 4,2%. От Брюксел подчертават, че през миналата година са били приложени превантивни и коригиращи мерки за 9 млрд. евро.

Задълженията по NextGenerationEU трябва да бъдат изплащани в периода между 2028 и 2058 г. За следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. Европейската комисия предлага да отделя по 24 млрд. евро годишно за погасяване на дълга, натрупан за безвъзмездните средства по възстановителния фонд. Първо обаче ще се плащат лихвите.

Само разходите за лихви могат да достигнат около 93 млрд. евро за 7 години при общо 168 млрд. евро предвидени плащания. Сметната палата отбелязва, че очакваните разходи по заемите на NextGenerationEU за настоящия бюджетен период остават двойно по-високи от първоначалните оценки. Одиторите посочват още, че Европейската комисия все още не е публикувала цялостна стратегия за изплащането на дълга по NextGenerationEU до 2058 г.

До 2027 г. задълженията, гарантирани от бюджета на ЕС, основно под формата на заеми, включително за Украйна, могат да достигнат 664 млрд. евро. Ако получателите не изпълнят задълженията си, Европейската комисия може да поиска допълнително финансиране от държавите членки.

Одиторите обръщат внимание и на проблемите при Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в основата на NextGenerationEU. Голяма част от предложения почти 2-трилионен бюджет на ЕС за 2028-2034 г. се предвижда да бъде разпределяна чрез национални и регионални планове, подобни на този механизъм. При него средствата се отпускат при изпълнение на предварително договорени етапи и цели, вместо да се възстановяват конкретни разходи.

През миналата година обаче 9 от 37 плащания по безвъзмездни средства по механизма са нарушили определени правила или условия. Нарушенията са свързани с изпълнението на етапи и цели, обществените поръчки и държавната помощ.

Одиторите са установили и случаи, при които правителствата са успели да намалят или променят първоначално поетите ангажименти. От 32 проверени промени при 29 не е имало достатъчно доказателства, които да ги обосноват. В 13 от 20 случая промените в етапите и целите са били направени, след като вече е било поискано плащане. Според Сметната палата това създава риск държавите да получат европейски средства, въпреки че са изпълнили по-малка част от първоначално поетите ангажименти.

Повече от 122 млрд. евро, или над 1/3 от безвъзмездните средства по механизма, все още не са били изплатени в началото на последната година от действието му. Само Франция, Австрия и Хърватия са получили поне 80% от предвидените за тях безвъзмездни средства. "Амбициозните бюджети изискват също толкова амбициозни гаранции", коментира председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи. Той призова ЕС да извлече поуки от досегашния опит, ако премине към модел, при който плащанията се извършват основно при постигане на определени цели, а не при доказване на конкретни разходи.

Според Сметната палата новото заемно финансиране, предвидено в плановете на Европейската комисия, може да натовари допълнително националните бюджети. "Такова планирано заемане може да наложи на държавите членки да увеличат националните си вноски за обслужване на дълга в момент, когато бюджетите им вече са под натиск", предупреждава Мърфи.

Споровете за размера на следващия бюджет на ЕС вече се изострят. Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват предложението на Европейската комисия да бъде намалено със стотици милиарди евро.

Други 17 държави, сред които Испания и Италия, настояват за по-голям бюджет, за да бъдат защитени средствата за земеделие и регионално развитие.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предупреди срещу значителни съкращения на бюджета. Тя призова за намиране на нови източници на приходи за ЕС, които да помогнат за финансирането на общите приоритети.

Лидерите на ЕС ще обсъдят финансирането на следващия бюджет на срещата си в Брюксел на 15 и 16 октомври. Повечето правителства се стремят да постигнат споразумение още тази година.

Европейската сметна палата предупреждава, че без нови източници на приходи бюджетът на ЕС може да се окаже значително по-малък от необходимото. Това би означавало или държавите членки да внесат повече средства, или Брюксел да ограничи плановете си за разходи.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google