Нарастващият трафик на танкери за нефт и газ и техния обем създават значителни екологични, обществени и икономически рискове по цялата дължина на бреговете на турския пролив, каза председателят на Bosphorus Energy Club Мехмед Огутчу, цитиран от International Shipping News.

"След подписването на Конвенцията от Монтрьо през 1936 г.- правният инструмент, регулиращ режима на пролива, размерът и капацитетът на корабите се увеличиха значително, което породи сериозни опасения за безопасността", смята той.

На 7 април кораб удари брега на Босфора в Истанбул и се разби в историческо имение, причиняващо големи щети на имението и на околната среда.

Плаващият по Малтийско знаме кораб, превозващ 62,6 тона зърно от Русия до Саудитска Арабия предизвика катастрофата, поради технически проблем. След инцидента проливът беше затворен двупосочно за плавателни съдове.

Според Конвенцията от Монтрьо, търговските кораби се ползват със свободата на преминаване през турските проливи, а транзитът на военните кораби е обект на ограничения.

Единствената връзка на Черно море със световните океани е през протоците на Турция.

Обемът на трафика се е увеличил значително - от 4,500 през 1934 г. на 49,304 през 1998 г. През 2017 г. през пролива минават 87,593 кораба, от които 13,732 превозват втечнен природен газ (LNG) и втечнен нефтен газ (LPG), както и петролни танкери, което прави турските проливи едни от най-натоварените морски пътища в света.

"Смятам, че преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо в съответствие с променящите се условия е не само правен въпрос, нито е политически въпрос, за разрешаване между договарящите се страни, и то спешно", предупреди Огутчу.

Транзитът на втечнен природен газ не беше от висок приоритет по времето, когато се провеждат преговорите по Конвенцията преди Втората световна война, но сега е приоритет.

Около 3 млн. барела на ден суров нефт и 20 млн. тона петролни продукти годишно преминават през турските проливи. Това представлява около 3% от годишната световна търговия с петрол, в сравнение с 20-те%, които минават през Проливът на Ормуз.

"Изглежда, че петролът от Tenghiz и Kashagan, идващ от Казахстан, допълнително ще увеличи този трафик и обем", предупреди турският представител.

Според него, при нормални обстоятелства, договарящите се страни от Конвенцията от Монтрьо ще седнат и ще преразгледат съответните разпоредби, за да ги актуализират в светлината на новите изисквания.

"Има и нежелание сред другите страни, които подписаха конвенцията, за да избегнат потенциалните ограничения за свободното преминаване и допълнителните разходи, които могат да бъдат направени за гарантиране сигурността на водните пътища", каза Oгутчу.

Морските инциденти в пролива с пострадали 141 души от 2006 г. насам представляват значителен риск за обществената безопасност и за околната среда. И рискът от голяма авария остава твърде висок в контекста на бързо нарастващия транзитен трафик.

През юни 2018 г. Турция ще представи проекта "Канал Истанбул", изкуствен морски воден път, успореден на Босфора, за да свърже Черно море с Мраморно море.

Предложеният канал е дълъг 45-50 километра, широк 150 метра и дълбок 25 метра. Очакваната дата за завършването му е обявена за 2023 г., за да съвпадне с 100-годишнината на Република Турция.

Все още е твърде рано да се направи оценка на предложения проект за канал; обаче е ясно, че разходите и инженерните предизвикателства ще бъдат огромни .

Преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо в съответствие с променящите се условия е спешно, но ще бъде много мъчително. Това включва устойчивостта на няколко града и сигурността и благополучието на повече от 20 милиона души, което в никакъв случай не е сравнимо с потенциалните допълнителни разходи, които някои проекти за байпас биха могли да наложат.

"Транс-Анадолският газопровод и проектът" Транс-Тракия "са били латентни в продължение на няколко години", каза Огутчу в обяснението на замразените маршрути от север на юг като алтернатива на транзита на нефт и газ.

"Понастоящем това изглежда най-малко - когато Турция е изправена пред опасни геополитически ходове в непосредствена близост до нея, статуквото все още може да бъде най-предпочитаният вариант.Това не означава, че макар и да се избягват едностранни действия и мерки, Турция трябва да избягва разработването на "печелившо" предложение за решаване на собствените проблеми, свързани с безопасността и околната среда, преживяни от 1936 г. по Конвенцията от Монтрьо, без да причинява сериозни щети на интересите от договарящите се страни ", заключи той.